Огледален танц

— Виждам. Защо?

— Никога не съм го правил на рождения ден на императора. Това е традиционно предизвикателство, подобно на правенето на любов тук.

— Хората правят ли го?

— Понякога. Когато ги предизвикат.

— Много забавно за ИмпСи.

Иван се изсмя.

— Да, има такова нещо.

— Кой те е наскърбил?

— Никой.

Марк разбра, че Иван е готов с едносричните си отговори преди той да е довършил въпросите си.

— Виж, Майлс и аз правехме това парти заедно почти всяка година — каза Иван в тъмното. — Изненадах се… колко много ми липсва днес клюкарският политически коментар на този малък содомит. Разсмиваше ме. — Иван се засмя с глух глас, лишен от веселие. После внезапно спря.

— Съобщили са ти, че са намерили криокамерата празна, нали? — каза Марк.

— Аха.

— Кога.

— Преди няколко дни. Оттогава непрекъснато мисля за това. Не е добре.

— Не е. — Марк се колебаеше. Иван трепереше в тъмното. — Искаш ли… да се прибереш и да си легнеш? — „Аз, разбира се, искам.“

— Няма да мога да се изкача по хълма — каза Иван и вдигна рамене.

— Ще те крепя.

— Добре.

Трябваше му малка подготовка, но успя да повдигне Иван и да го закрепи на нестабилните му крака. Тръгнаха нагоре през стръмната градина. Марк не знаеше кой благотворителен страж на ИмпСи беше съобщил, но на върха ги посрещнаха майката на Иван и стринка му.

— Той е… — Марк не знаеше какво да каже. Иван се взираше в посрещачите със замъглен поглед.

— Виждам — каза графинята.

— Можем ли да отделим един телохранител да го закара вкъщи? — Иван се отпусна и краката на Марк се огънаха. — По-добре двама.

— Да. — Графинята докосна една декоративна комуникационна игла на корсажа си. — Пим?…

Взеха Иван от ръцете му и Марк облекчено въздъхна. Облекчението му премина в благодарност, когато графинята каза, че е време те също да си тръгват. След няколко минути Пим докара пред входа наземната кола на графа и нощното мъчение свърши.

По пътя графинята не говори много. Просто се облегна и затвори очи от изтощение. Дори нищо не го попита.

Във фоайето с черни и бели плочки графинята подаде наметалото си на домашната прислужница и се отправи наляво, към библиотеката.

— Извини ме, Марк. Ще се обадя на ИмпСи.

Изглеждаше много уморена.

— Ако има някаква промяна в състоянието на графа, сигурно щяха да ви се обадят, госпожо.

— Ще се обадя на ИмпСи — повтори тя твърдо. Очите й приличаха на подпухнали дупки. — Ти си лягай, Марк.

Той не каза нищо и уморено се повлече нагоре по стълбите.

Спря пред вратата на стаята си. Беше късна нощ. Коридорът беше безлюден. Тишината на голямата къща притискаше слуха му. Импулсивно се обърна и отиде до стаята на Майлс. Отново се спря. Вече седмици как беше в Бараяр, а не се беше осмелил да влезе в нея. Не го бяха поканили. Хвана античната дръжка. Вратата не беше заключена.