Огледален танц
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огледален танц». Краткое содержание книги:
Марк с доста голямо закъснение разбра, че липсват резюмета или завършени анализи. Беше получил само необработени данни. Реши, че предпочита точно това.
Чете, докато очите му се насълзиха и го заболяха, а стомахът му закъркори от кафета. „Време е да прекъсна за вечеря“ — помисли си той, когато чу да се чука на вратата.
— Лорд Марк, шофьорът ви чака — съобщи учтиво стражът.
По дяволите… наистина беше време за вечеря. Стражът го съпроводи през сградата и го заведе при Пим. Навън беше тъмно. „Главата ме боли.“
Марк се върна на следващата сутрин и упорито продължи. И на по-следващата. И на още по-следващата. Пристигаха още рапорти. Всъщност пристигаха по-бързо, отколкото той можеше да ги чете. По средата на петия ден Марк се облегна в ергономичния стол и се замисли. „Това е лудост.“ Илян го заливаше с рапорти. От парализа на неосведомеността той бе преминал с изненадваща скорост в парализа на информационно задушаване. „Ще трябва да систематизирам този боклук, иначе никога няма да изляза от това противно здание.“
— Лъжи, лъжи, всичко е само лъжи — мърмореше той раздразнено пред комуникационния пулт. Той сякаш му намигна, лукаво и стеснително.
С решителен замах Марк изключи пулта с неговия безкраен глас и потоци от данни и остана на мястото си в тъмнината и тишината, докато ушите му престанаха да звънтят.
„ИмпСи не е намерила Майлс.“ На него не му трябваха тези данни. На никого не трябваха. На него му трябваше само една данна. „Нека да съкратим тези данни.“
„Да започнем с няколко прости допускания. Първо. Майлс може да се възстанови.“
Нека ИмпСи си търси разложено тяло, безименен гроб или откъслечни данни. За него от такова търсене няма никаква полза, дори и да е успешно. Особено ако е успешно.
Само криокамери, били те стационарни или портативни, представляваха интерес. Или — по-малко вероятно и значително по-рядко — здравни заведения за криосъживяване. Но логиката слагаше ограничител на неговия оптимизъм. Ако Майлс е бил успешно съживен от дружески ръце, първото нещо, което би направил, щеше да е да се обади. Той не се беше обадил: следователно все още беше замразен. Или, ако е съживен, е в много лошо състояние, за да го стори. Или пък не е попаднал в дружески ръце. Тогава къде може да е попаднал?
Дендарии криокамерата беше намерена на Хиген Хаб. Е… какво от това? Изпратена е там след като е била изпразнена. Той се отпусна на ергономичния стол със затворени очи. Мислеше за другата страна на следата. Дали тези негови фикс идеи не го подмамваха да вярва в онова, което искаше? „Не, по дяволите. По дяволите Хиген Хаб. Майлс никога не е напускал планетата.“ С един замах той елиминира три четвърти от всичките глупости, които му пречеха в издирването.
„В такъв случай ще прегледам само рапортите от Джексън Хол.“ Добре. А след това какво?
Как беше проверила ИмпСи всички останали възможни места? Места без известни мотивации или връзки с Къща Барапутра? В по-голямата си част агентите на ИмпСи просто бяха разпитвали, скривайки собствената си самоличност и предлагайки големи награди. И всичко това най-малко четири седмици след десанта. Студена следа, така да се каже. Доста време, през което някой да помисли върху значението на тази пратка. Време да я скрие, ако има такова намерение. Така че там, където агентите на ИмпСи са минали втори път, вероятността да не научат нищо е била още по-голяма.
„Майлс е на място, което агентите на ИмпСи вече са проверили, в ръцете на някого със скрити мотивации, поради които се интересува от него.“
Имаше още стотици възможности.
„Необходима ми е връзка. Трябва да има връзка.“
ИмпСи беше анализирала записите на Норууд за последната дума. Нищо. Но Норууд имаше медицинско образование. И вероятно не беше изпратил криокамерата на любимия си адмирал къде да е. Изпратил я е някъде на някого.
„Ако има ад, Норууд, надявам се че сега се печеш в него.“
Марк въздъхна, наведе се напред и отново включи комуникационния пулт.
Няколко часа по-късно Илян влезе в стаичката на Марк, затвори звуконепроницаемата врата, подпря се привидно небрежно на стената и попита:
— Върви ли?
Марк прекара ръце по косата си.
— Въпреки дружеския опит да ме удавите в информация, мисля, че наистина постигам някакъв успех.
— Оо? Какъв? — Илян не отрече обвинението, отбеляза Марк.
— Аз съм абсолютно убеден, че Майлс не е напускал Джексън Хол.
— Тогава как си обяснявате, че намерихме криокамерата на Хиген Хаб?