По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Никога не съм чувал за тях — каза по-дребният мъж. — Сомалийци?
— И ние не бяхме чували за тях, Ваше кралско височество — каза Макнаб. — Има два възможни сценария, но нито един от тях не е подкрепен с достатъчно факти. Първият е, че се канят да разбият самолета в kaaba в Мека…
— Това е абсурд!
— Звучи абсурдно, Ваше кралско височество, но, от друга страна, ако е в Абеше, самолетът може да стигне до Мека.
— „Свещеният легион на Мохамед“? — повтори по-дребният мъж, после повиши глас и извика: — Сату!
Полковникът с брадата отиде бързо при него.
— Ваше височество?
— Един момент — каза по-дребният мъж. — А другият сценарий, генерале?
— Че имат намерение да го разбият в Камбаната на свободата във Филаделфия — каза Макнаб.
— Не знам какво означава това.
— Във Филаделфия, където нашите Бащи на Нацията са подписали Декларацията за независимост, се намира и сградата на общината, където е подписана конституцията…
— Знам я тази сграда — каза по-дребният мъж. — Всъщност бил съм там. Но какво общо има това с някаква камбана?
— Тя се намира в съседство със сградата, Ваше кралско височество. И има определено емоционално и историческо значение за американците. Като самата сграда.
— Чудя се защо „Свещеният легион на Мохамед“ би се интересувал от нея — каза мъжът. — Чудя се даже как и откъде са чули за нея? Какво знаем за тези хора, Сату?
— Кои хора, Ваше височество?
— „Свещеният легион на Мохамед“ — каза нетърпеливо по-дребният и по-строен мъж. — Групировка от Сомалия.
— Никога не съм чувал за тях, Ваше височество.
— Да отговоря на въпроса ви, генерале — каза мъжът. — Да, намирам това за обезпокоително. Ще трябва да запитам определени членове на моето семейство как трябва да се процедира. Но, междувременно, мисля, че трябва да помолите Томи да започне процеса по прикриването.
— Благодаря ви, сър.
— Вие и аз ще отидем в офицерската столова да закусим — каза мъжът. — Полковник Бен-Сату ще остане тук достатъчно дълго, за да се увери, че Томи ще разполага с всичко, което му е необходимо. После ще открие, каквото може, за въпросната групировка и ще ни донесе информацията в столовата.
— Да, Ваше височество.
— Томи! — повиши глас по-дребният мъж.
— Идвам, сър! — каза подполковник Томас и тръгна към тях.
— Да, сър?
— Колко души имате с вас?
— Като включим хората и от Военновъздушните сили, Ваше височество…
— Да, на всяка цена трябва да включим и хората от Военновъздушните сили — каза мъжът.
— Петнайсет, сър. В това число сме включени генералът и аз.
— Добре. Нека броим и вас двамата — каза мъжът. — Ще изпратя закуска за тринайсет души тук. Когато решите, че сте провели успешно операция „Хамелеон“, можете да се присъедините към мен и генерал Макнаб в столовата. Ще изпратя кола да ви вземе.
— Да, сър. Благодаря ви, сър.
— Томи, моля те, погрижи се никой от хората ти да не напуска хангара под какъвто и да било предлог.
— Да, сър.
— Полковник Бен-Сату ще се погрижи да имате всичко необходимо.
— Да, сър. Благодаря, ваше височество.
— Да тръгваме ли, Скоти? — запита по-дребният мъж.
Имаше три съвсем еднакви „Мерцедес 320L“ пред хангара. Единият от тях закара генерала и дребния мъж до офицерската столова — дълга сграда, боядисана в пясъчен цвят, в близост до самолетната писта.
В трапезарията имаше двайсет и един офицери и те станаха като един, когато видяха по-дребния мъж, който придружаваше генерал Макнаб. Той им махна с ръка да седнат отново по местата си. И заведе Макнаб до една маса в ъгъла.
— Поръчай яйца на очи, картофи, препечен хляб и кафе за мен, моля те — каза той. — Трябва да проведа два телефонни разговора.
И излезе от трапезарията.
След десет минути се върна. Всички офицери — този път включително Макнаб и Томи — веднага се изправиха, а той отново им махна с ръка да седнат.
— Справихте се бързо със задачата, Томи — каза той, като зае мястото си край масата.
— Нямаха нужда от мен, за да подготвят самолета, сър — каза Томас. — Аз само им се пречках.
Келнер донесе три чинии яйца на очи, картофи и препечен хляб.
— Онзи човек, за когото говорихме по-рано, Скоти? — каза мъжът.
— Да, сър?
— Той също не вярва на нито един от вашите два сценария, но мисли, че е добра идеята да бъдат проверени.
— Благодаря, Ваше кралско височество.
— И, разбира се, той е доволен, че може да услужи на стар приятел. Помоли ме да ви кажа точно това.
— Поласкан съм, че мисли за мен като за стар приятел — каза Макнаб.