По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
„Дали не ми се иска нещо? Дали съм женен? Дали не съм гей?“
— Защо не?
— Може ли да продължиш да ми говориш известно време?
— Разбира се. Ще съм щастлив.
— Имам малък проблем — каза брюнетката.
„Моята бедна майка има спешна нужда от мозъчна хирургия. Нямам необходимите пари и съм готова да направя всичко — всичко! — за да ги осигуря.“
— Трябваше да се срещна тук с приятеля си преди половин час, не, преди четирийсет и пет минути — каза брюнетката.
— И мислиш, че те е изиграл?
— Не — каза тя категорично. — Той ще дойде. И не се мъча да ви накарам да ми купите питие или нещо такова. Но седя тук сама и… Виждаш ли мъжете на онази маса?
Кастило кимна.
— Непрекъснато ме гледат. Като че ли съм… проститутка.
— Е, на мен пък не ми заприлича на проститутка.
— Благодаря. Е, ще го направиш ли?
— Да направя какво?
— Това, което Франки непрекъснато забравя да направи, е да зареди батерията на телефона си. И аз не мога да му се обадя. В момента той е някъде на шосе I–95, знам. Идва с кола от Вашингтон, а вече е трудно да се намерят обществени платени телефони, камо ли такива, които да работят между два щата…
— Ще съм щастлив да разговарям с теб, докато Франки се сети да зареди батерията си или се появи, което се случи първо. И ще съм още по-щастлив, ако ми позволиш да ти купя питие по твой избор.
— Не мога да ти позволя да направиш това — каза брюнетката. — Но нека аз те поглезя.
Тя махна с ръка на бармана.
— Дайте на този джентълмен още една бира — каза тя. — Аз ще платя.
— Сър? — запита барманът.
„Исусе, той също я мисли за проститутка. По дяволите, аз пък не мисля, че е.“
— Ще изпия още една бира, но я пишете на моята сметка.
— Не, настоявам — каза твърдо брюнетката.
Чарли погледна бармана, който сви рамене.
— О’кей. Благодаря ви.
Петнайсет минути по-късно Кастило довършваше сандвича с италиански колбас и пипер, а в бара влезе и отиде право при тях огромен млад мъж, облечен в яке и с доста сърдито изражение на лицето. Но веднага щом Бети обясни на Франки какво се е случило и колко любезен е бил мистър Кастило, сърдитото изражение изчезна от лицето му.
Бети и Франки тръгнаха. Бети каза, че може би ще се срещнат някъде случайно, което не се хареса особено на Франки. Но когато Кастило помоли за сметката, барманът каза:
— Гаджето с широките плещи се погрижи за нея.
Чарли даде бакшиш на бармана и се качи в стаята си. След като поръча да го събудят в седем без петнайсет, заспа, като последната му мисъл беше, какво ли щеше да бъде, ако наистина работеше в „Риг сървис инкорпорейтид“, подразделение на „Кастило Петролиум“, и срещне хубаво и приятно момиче — а Бети беше такова — случайно в някой бар.
X.
(ЕДНО)
Офисът на командващия генерал
Централно командване на САЩ
Въздушна база „Макдил“
Тампа, Флорида
21:05, 8 юни 2005
Когато генерал Албърт Макфадън, помощник-командващ в Централното командване, се появи в офиса на генерал Нейлър в отговор на неговото: „Веднага, моля!“, генерал-лейтенант Джордж Х. Потър вече беше там.
— Какво има, Алън? — запита Макфадън.
Генерал Макфадън беше облечен в лимоненожълта риза за голф и сини панталони. Генерал Потър беше облечен в прозрачна риза във филипински стил над бели къси панталони. Генерал Нейлър пък носеше панталони в цвят каки и сива тениска. Само старши сержант Уесли Сагинс беше в униформа.
— Затвори вратата, моля те, Уес — нареди генерал Нейлър. — Не искам да ни прекъсват.
— Да, сър — каза Сагинс.
— Току-що ми се обади секретарят на отдел Вътрешна сигурност — каза Нейлър. — В средата на разговора се намеси, явно взел телефона от Хол, президентът, главно за да ми стане ясно, че Хол действа по негова заповед.
Нейлър направи пауза от две секунди, за да стигнат думите му до съзнанието на другите, после продължи:
— Има причини да вярваме, че изчезналият „Боинг 727“ се намира на отдалечено летище в Чад. До селище, което се нарича Абеше.
Той посочи картата, поставена на масата за конференции. Макфадън и Потър станаха от столовете си и отидоха да разгледат картата.
— Оттам лесно биха могли да стигнат до Мека — каза генерал Макфадън.
— Секретар Хол има информация, според която самолетът е отвлечен от сомалийска групировка, която нарича себе си „Свещения легион на Мохамед“, и има намерение да го разбие в Камбаната на свободата във Филаделфия — каза Нейлър.
— Исусе Христе! — каза генерал Макфадън. — Откъде има тази информация?
Генерал Потър изви очи нагоре, но не каза нищо.