Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
Тя ми се усмихна с широка усмивка, която разкри белите й зъби.
— И така — каза на безупречен атурански, — сега си мой.
— Говориш атурански — глуповато отбелязах аз.
— Повечето от нас говорят — отвърна тя.
Около устата и очите й имаше няколко бръчки, затова предположих, че е може би десет години по-възрастна от мен.
— Трудно е човек да се оправя по света, ако не знае добре езика. Трудно се върши работа.
Опомних се твърде късно. Официален. Уважение.
— Правилно ли е да предположа, че ти си Вашет?
Устните й отново се разтегнаха в усмивка. Тя повтори горе-долу моите движения, преувеличавайки ги до такава степен, че нямаше как да не си помисля, че ми се подиграва.
— Така е. Аз ще бъда твоята учителка.
— Ами Шехин? Разбрах, че тук тя е учителката.
Вашет ме погледна с повдигнати вежди — екстравагантно изражение, което изглеждаше направо стряскащо върху лицето на адемец.
— В по-общия смисъл това е вярно. Но от практична гледна точка Шехин е твърде важна, за да си губи времето с някой като теб.
Направих жест на учтивост и казах:
— Бях доста щастлив с Темпи.
— И ако нашата цел беше твоето щастие, това може би щеше да има някакво значение — рече тя. — Ала Темпи повече прилича на платноходка отколкото на учител.
— Нали осъзнаваш, че той е мой приятел. — Думите й ме накараха леко да се наежа.
— Тогава като негов приятел може би не забелязваш недостатъците му — присви очи тя. — Той е способен боец, но нищо повече от това. Едва говори твоя език, има много малко опит в истинския свят и ако трябва да съм напълно честна, не е особено умен.
— Съжалявам — казах аз. Съжаление. — Не исках да те обидя.
— Не ми се прави на смирен, освен ако наистина не го мислиш — заяви тя, като продължаваше да ме гледа с присвити очи. — Дори и когато лицето ти е като маска, очите ти са като проблясващи прозорци.
— Съжалявам — искрено казах аз. Извинение. — Надявах се да направя хубаво първоначално впечатление.
— Защо?
— Бих предпочел да мислиш с добро за мен.
— Бих предпочела да имам причина да мисля за теб с добро.
Реших да сменя подхода, като се надявах да насоча разговора към по-безопасна тема.
— Темпи те нарече Чука. Защо?
— Това е името ми — Вашет — Чука, Глината, Въртящото се колело. — Тя произнесе името си по три различни начина, като всеки от тях имаше собствен ритъм. — Аз съм онази, която оформя и изостря или пък разрушава.
— Защо Глината?
— Защото съм и това — отвърна тя. — Само онзи, който е гъвкав, може да учи.
Почувствах нарастващо вълнение, докато говореше.
— Признавам — казах аз, — че ще ми е приятно да разговарям с учителката си на своя език. Има хиляди въпроси, които не успях да задам, защото знаех, че Темпи няма да ги разбере. А дори и да ги разбереше, аз нямаше да схвана отговорите му.
Вашет кимна и седна на една от пейките.
— Умението за общуване е важно за учителя — отбеляза тя. — Сега намери едно дълго парче дърво и ми го донеси. След това ще започнем урока.
Отправих се към дърветата. Онова, което тя искаше, малко намирисваше на ритуал, затова не исках да се върна набързо с първото попаднало ми странно парче дърво, което откриех на земята. Накрая намерих върба и отчупих един гъвкав клон, по-дълъг от ръката ми и дебел колкото кутрето ми.
Върнах се до мястото, където Вашет седеше на пейката. Подадох й върбовия клон. Тя свали меча си от рамото и окастри останалите по него клонки и израстъци.
— Каза, че само „онзи, който е гъвкав, може да учи“. Затова си помислих, че този клон ще е подходящ — обясних аз.
— Ще ми послужи за днешния урок — отвърна тя и обели последните остатъци от кората, докато накрая остана само тънка бяла пръчка. Сетне избърса меча си в ризата, прибра го в ножницата и се изправи.
Размаха напред-назад върбовата клонка, която държеше в ръка, и тя издаде тих, свистящ звук, докато цепеше въздуха.
Сега, когато беше по-близо, забелязах, че макар Вашет да носеше познатите червени наемнически дрехи, за разлика от Темпи и много от останалите адемци, нейните одежди не бяха пристегнати към тялото с кожени ремъци. Вместо това ризата и панталоните й бяха пристегнати към ръцете и краката с ленти от кървавочервена коприна.