Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
Сложих внимателно ризата си върху пейката.
— Просто си помислих, че е по-добре да ти покажа нещо — обърнах се така, че тя да види гърба ми.
— Били са те с камшик — рече тя. — Не мога да кажа, че съм изненадана. Вече знаех, че си крадец.
— Това не е за кражба — обясних аз. — Това ми е от Университета. Осъдиха ме и ме наказаха да бъда бит с камшик. Когато това се случи, много студенти просто напускат и отиват да учат другаде. Аз реших да остана. В края на краищата ударите с камшик бяха само три.
Чаках, все още с гръб към нея. Малко след това тя захапа въдицата.
— Белезите са повече, отколкото могат да причинят три удара с камшик.
— Известно време след това — продължих аз — отново ме наказаха. Този път шест удара с камшик. Въпреки това пак останах. — Обърнах се с лице към нея. — Останах, защото нямаше друго място, където да науча онова, което исках. Някакви си удари с камшик не можеха да ме накарат да се откажа. Мислех си, че е честно да знаеш това. — Вдигнах тежкия дървен меч от пейката. — Не може да ме стресне заплаха, че ще ми бъде причинена болка. Няма да изоставя Темпи след доверието, което ми е оказал. Има някои неща, които искам да науча, и тук е единственото място, където мога да го направя. — Подадох й твърдото тъмно парче дърво. — Ако искаш да ме накараш да си тръгна, ще трябва да ми причиниш нещо по-лошо от удари с пръчка.
Отстъпих крачка назад и отпуснах ръце край тялото си. Затворих очи.
113.
Език на варварин
Иска ми се да мога да кажа, че очите ми останаха затворени, но това няма да е истина. Чух скърцането на пръстта под подметките на ботушите на Вашет и не можах да се сдържа да не ги отворя.
Не надничах. Така само щях да изглеждам детински. Просто отворих очи и я погледнах. Тя отвърна на погледа ми и ме гледа в очите по-продължително, отколкото Темпи би го направил за няколко дни. Светлосивите й очи бяха неумолими върху нежното й лице. Счупеният й нос вече не изглеждаше не на място. Той беше като мрачно предупреждение към света.
Вятърът свиреше помежду ни и космите върху голите ми ръце бяха настръхнали.
Вашет въздъхна примирено, след което подхвърли дървения меч, за да го хване откъм дръжката. Тя го претегли замислено и с двете ръце, за да усети тежестта му. Сетне го вдигна над рамото си и замахна да ме удари.
Само дето не го направи.
— Добре! — отчаяно възкликна тя и вдигна ръце. — Ти, малък негоднико! Лайна и лук! Облечи си ризата. Като те гледам, ми става студено.
Отпуснах се и седнах на пейката.
— Слава богу! — отдъхнах си аз.
Започнах да си обличам ризата, но ми беше трудно, защото ръцете ми трепереха и причината не беше в студа.
Вашет видя това.
— Знаех си! — победоносно извика тя и насочи пръст към мен. — Изглеждаш така, сякаш ще те бесят. Знаех си, че си готов да побегнеш като заек! — Ядосано тропна с крак. — Знаех си, че трябваше да замахна към теб!
— Радвам се, че не го направи — признах аз.
Успях да облека ризата си, но осъзнах, че е наопаки. Реших да я оставя така, вместо отново да я сваля през парещия си гръб.
— Какво ме издаде? — попита тя.
— Нищо — отвърнах аз, — беше майсторско изпълнение.
— Тогава откъде знаеше, че няма да ти разцепя черепа?
— Бях премислил нещата — отвърнах аз. — Ако Шехин наистина искаше да ме прогони, тя просто можеше да ми каже да си събера нещата и да се махна. Ако ме искаше мъртъв, можеше и това да направи. — Изтрих потните си ръце в панталоните. — Това означава, че ти наистина си определена за моя учителка. Така че имаше само три разумни възможности. — Вдигнах пръст. — Това е бил някакъв ритуал на посвещаване. — Вдигнах втори пръст. — Изпитание на моята непоколебимост…
— Или пък наистина съм се опитвала да те прогоня — довърши Вашет и седна на пейката срещу мен. — Ами ако ти бях казала истината и те пребиех жестоко?
Свих рамене.
— Поне щях да разбера дали е така. Но ми се стори малко вероятно Шехин да избере такъв човек. Ако искаше да бъда пребит, можеше да остави Карсерет да го направи. — Вдигнах глава. — Любопитно ми е какво беше всъщност? Посвещаване или изпитание на моята решимост? Всеки ли минава през това?
Тя поклати глава.
— Изпитание на решимостта ти. Трябваше да те проверя. Нямах намерение да си губя времето да уча страхливец или някой, който се плаши от едно-две пошляпвания. Освен това трябваше да знам дали наистина си решил да се посветиш на обучението.