Страхът на мъдреца (Част II)

Освободи се почти разсеяно с „отскубване от лъва“ и направи „вършеене на жито“. Прелетях два метра и се проснах на земята.

Бързо се изправих, защото не бях наранен. Беше леко хвърляне върху меката трева, а Темпи ме беше научил как да падам, без да се нараня. Но преди да пристъпя отново към нея, Шехин направи жест да спра.

— Темпи хем те е учил, хем не те е научил — каза тя с непроницаемо изражение.

С усилие отместих поглед от лицето й. Беше ми толкова трудно да се откажа от този навик, който бях изграждал цял живот.

— Това е едновременно и добро, и лошо. Ела. — Тя се обърна и се приближи до дървото.

То беше по-голямо, отколкото мислех. Вятърът люлееше и подмяташе по-малките клони и те се движеха и извиваха необуздано.

Шехин вдигна един лист и ми го подаде. Той беше широк и плосък, с размера на малка чиния, и беше изненадващо тежък. Ръката ми пареше и видях как по палеца ми се стича тънка струйка кръв.

Огледах ръба на листа и видях, че той е твърд и остър като острие. Схванах откъде идва името дърво меч. Вдигнах поглед към въртящите се листа. Всеки, застанал близо до дървото при силен вятър, щеше да бъде нарязан на парчета.

— Ако трябваше да нападнеш това дърво, какво би направил? Би нанесъл удар в корените? Не. Те са твърде здрави. Или би се насочил към листата? Не. Твърде бързи са. Тогава къде би нанесъл удара си?

— В клоните.

— Клоните. Съгласие. — Тя се обърна към мен. — Ето това не те е научил Темпи. Би било погрешно да го направи. Въпреки това си го изстрадал.

— Не разбирам.

Тя ми махна да започна да правя кетан. Без да се замислям, застанах в положение „да уловиш врабче.“

— Спри! — Замръзнах и тя продължи: — Ако трябва да те нападна, къде трябва да го направя? Тук в корена? — Бутна крака ми, но той не помръдна. — Може би тук, в листата? — Бутна вдигнатата ми ръка, при което лесно я помести, но не постигна много повече от това. — Ето тук, в клоните. — Бутна леко едното ми рамо и лесно ме накара да помръдна. — И тук. — Натисна хълбока ми и ме завъртя. — Виждаш ли? Трябва да намериш мястото, където да приложиш силата си, в противен случай тя ще бъде пропиляна напразно. Пропиляването на силата не е част от летхани.

— Да, Шехин.

Тя вдигна ръце и застана в положението, в което я бях сварил преди малко — по средата на „падането на чаплата“.

— Направи „гръмотевица нагоре“. Къде е моят корен?

Посочих краката й, стъпили здраво на земята.

— Къде са листата?

Посочих дланите й.

— Не. Листата са от тук до тук — тя посочи цялата си ръка и демонстрира как свободно може да нанася удари с дланите, лактите или рамената си. — Къде са клоните?

Замислих се за момент и след това потупах едното й коляно.