Хартиеното момиче
- Автор: Мюссо Гийом
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недка Капралова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиеното момиче». Краткое содержание книги:
— За какво искаш да поговорим, Майло?
Приятелят ми оправи вратовръзката си. Правеше усилия да запази спокойствие, но на лицето му се четеше притеснение и тревога.
— Повече не мога да те лъжа, Том. Знам, че трябваше да ти го кажа по-рано, но…
Замлъкна, за да разтърка очите си.
— Какво става? — попитах заинтригуван. — Не ми казвай, че пак си загубил пари на борсата.
— Не, става дума за Били…
— Какво Били?
— Тя… тя съществува, не наистина, но…
Не разбирах нищо от това, което искаше да ми каже.
— Какво ти става, да не си пил!
Той пое дълбоко дъх, за да се успокои и седна на дърводелския тезгях.
— Трябва да върна нещата обратно в контекста им. Спомни си в какво състояние се намираше преди една година. Вършеше глупост след глупост: превишена скорост, наркотици, проблеми с властта. Вече не пишеше, потъваше в самоубийствена депресия, от която нищо не можеше да те изкара — нито терапията, нито лекарствата, нито нашата подкрепа.
Внезапно разтревожен, седнах до него.
— Една сутрин — продължи той — ми се обади нашият издател, който предупреждаваше за грешка при отпечатването на втория том на трилогията. Изпрати ми един екземпляр по куриер и видях, че книгата прекъсваше по средата с думите: „изкрещя тя и падна“. През целия ден това изречение продължаваше да се върти в главата ми и следобеда още продължавах да мисля за него по време на срещата ми в студиото на „Колумбия“. Продуцентите току-що бяха свършили с кастинга за адаптацията по твоя роман и екипът подбираше актьори за второстепенните роли. Помотах се малко из студиото, където течаха прослушвания за актриса за ролята на Били. И там срещнах това момиче…
— Кое момиче?
— Казваше се Лили. Млада жена, малко отнесена, която ходеше от кастинг на кастинг. Беше бледа, очите й бяха очертани с черна спирала и изглеждаше уморена като героиня на Касаветис. Нейното представяне беше изумително, но асистент-режисьорът не й даде никаква надежда. Оня наистина беше сляп, до такава степен беше очевидно, че това момиче е твоята Били. Тогава я поканих да пийнем по едно питие и тя ми разказа живота си.
Майло направи непоносимо дълга пауза, като дебнеше реакцията ми и внимателно подбираше всяка дума, но аз вече не издържах от тия заобикалки:
— Продължавай, по дяволите!
— Между случайни работи като сервитьорка, Лили от време на време тайно работеше като манекенка, мъчейки се да стане актриса. Беше се снимала за няколко списания, в малки рекламни клипове и в няколко сериала. Макар и все още млада, тя създаваше впечатлението, че кариерата й наближава своя край. Почувствах, че е уязвима и някак изгубена в безмилостния свят на модата, където едно момиче прогонва друго и където тези, които не са пробили до двадесет и пет годишна възраст, нямат никакво бъдеще…
По гърба ми тръгна ледена тръпка и стигна до тила ми. Усещах как кръвта бие в слепоочията ми. Не исках да научавам истината, която той се канеше да ми разкрие.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Майло? Какво си предложил на това момиче?
— Предложих й 15 000 долара — призна той накрая. — Петнадесет хиляди долара, за да изиграе ролята на Били, но не във филма. В твоя живот.
38
Лили
Да, съдбата раздава картите, но ние сме, които ги изиграваме.