През Вселената
- Автор: Рэвис Бет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-111-3
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «През Вселената». Краткое содержание книги:
Ейми наднича над рамото ми и гледа екрана. Моята точка се отдалечава от тази на Харли и сега примигва близо до асансьора пред етажа на криогенното ниво. Харли не помръдва от мястото си при вратата на люка. Чудя се какво ли е правил през тези последни минути. Рисувал ли е? Или е обмислял плана си?
Прехвърлям напред. Някъде към сутринта се появяват Док и Старши, но не се помайват, а се отправят направо към лабораторията от другата страна на криогенното ниво. Поглеждам смутено Ейми.
— Заспах — казвам.
Чудя се дали Док и Старши са ме забелязали.
Ейми клати глава.
— Не са били те обаче, нали? Те не са се приближавали към криогенните камери.
Гледаме отново локаторната карта. Точката ми се движи бързо нагоре-надолу по пътеките между криогениите камери — търся маркираните врати.
После отива към люка.
Ето сега съм там, и Харли е там.
После неговата точка изчезва.
В гърлото ми се надига буца. Очите ми се замъгляват в момента, в който точката на Харли изведнъж отскача рязко, изчезва от картата и повече не се появява.
Ейми сподавя вика си и остава дълго така, без да издиша, после се чува само приглушено „Оо“.
— Никой друг не е слизал долу — казвам, когато вратата се отваря на четвъртия етаж. — Трябва да е бил Харли.
— Но Харли изобщо не е мърдал от вратата, не и след като си се появил ти.
Очите ни се срещат. Не е възможно Харли да е нарисуват хиксовете.
— Онова нещо — Ейми сочи към таблета, — то може да проследява хората само чрез бутоните зад ушите, нали така?
Аз кимам.
— Мен не може да ме засече, нали?
Аз кимвам отново.
— Ами Орион? Нали той ми донесе картината. Той е слизал там, което означава, че няма бутон, нали така? Той има белег на врата, дългата му коса го скрива, но аз го видях — минава точно покрай косата му. Обзалагам се, че няма бутон. Затова е невидим.
Ами да, тя е права.
Орион.
71
Ейми
Вратата в края на коридора е заключена.
— Ами сега как ще… — заеквам аз. — Какво ще правим сега?
Младши рита вратата.
Той прокарва палеца си по скенера, натиска бутона и започваме да слизаме надолу бавно, ужасно бавно.
Трия кутрето си до болка и си мисля за всички обещания, които дадох на тате.
— Какво правиш? — питам Младши, докато преминаваме през първия етаж.
— Проверявам влизанията в биометричния скенер — отвръща той и потупва с пръст по таблета. — Харли е слязъл долу вчера по обяд. Аз дойдох, като се стъмни. Тази сутрин Док и Старши са слезли долу и изглежда, все още са там, в другата лаборатория. Но виж — няма запис от сканиране на Орион при влизане в асансьора, има само още едно влизане на Старши, но той е бил по това време в лабораторията.
Той ми подава таблета. Наистина е така, Старши/Младши е регистриран веднъж след Док и после петнайсет минути по-късно се появява отново.
— Намерил е начин да го измами — казвам аз.
Дали този асансьор може да се движи малко по-бързо?
— Това е невъзможно — мърмори Младши и пъха таблета в джоба си. — Той сканира ДНК, не можеш да го измамиш.
Вратата се плъзга встрани.
Студът ни връхлита като снежна вихрушка.
Десетки замразени лежат извадени навън, сгъваемите поставки са издърпани и телата не се виждат през вече замъглените от кондензацията стени на стъклени ковчези. Вратите на камерите се поклащат отворени и на всички тях има нарисуван с все още влажна боя червен хикс. Младши беше прав. Убиецът е белязал жертвите си, подготвил е едно последно масово убийство, за да унищожи с един замах всички замразени, свързани с военните.
В главата ми се върти една-единствена мисъл.
— Тате! — изпищявам, избутвам Младши и хуквам към криогенните камери. Тичам по пътеката с номер четирийсет и там по средата на редицата, е замразеното тяло на баща ми. Бърша с ръка влагата и се взирам за миг в лицето му.
Сграбчвам студения стъклен капак и знам, че в мен има достатъчно адреналин, за да го вдигна и да го поставя на бетонния под. Искам да го направя. Искам да го събудя, да разчупя леда и да го измъкна оттам, искам да ме притисне към себе си и да почувствам топлината му.
Искам го.
Поглеждам към електрическото табло над главата му. Лампичката не е червена, а зелена. Орион само е издърпал поставките, но не ги е изключил, както е направил с мен.