Доктор Смърт [bg]

Приближих се към леглото. Дони Салсидо простена и се обърна на другата страна. На врата му бе татуирано стъбло на роза, чийто цвят бе скрит под гъстата брада. Краищата на мустаците му бяха залепнали от жълтеникави струпеи. Устните му бяха разцепени, носът му бе счупен, но не наскоро и вероятно неведнъж. Между веждите му имаше дълбока вдлъбнатина, сякаш издълбана с тъпо длето, а под нея зееха множество черни пори. По кожата му се забелязваха оранжеви петна от „Бетадин“, но който и да го бе дезинфекцирал, не бе успял да отстрани миризмата на нечистотия.

— Господин Салсидо, аз съм доктор Делауер.

Изведнъж затвори очи.

— Как сте?

— Измъкнете ме оттук!

Говореше ясно, без заваляне. Изчаках и проследих изображенията по кожата му. Фини светлосенки, добри композиции. Потърсих фигура, която да напомня за баща му, но нямаше нищо очевидно. Татуировките изглеждаха наслагвани една върху друга. Това издаваше съчетание на талант и хаотичност.

Няколко белега в свивката на ръката му привлякоха вниманието ми. Личеше, че са от игли.

Салсидо отвори очи.

— Махнете тези неща от мен — каза той и раздвижи ръце под каишките.

— Сестрите са се изплашили, когато сте се опитали да ударите една от тях.

— Лъжат!

— Не сте посягали на медицинска сестра?

Поклати глава.

— Тя се нахвърли върху мен. Опита се да налее сок в кривото ми гърло. Не в хранопровода, а в дихателната ми тръба, загрявате ли? Назофаринкс, епиглотис… нали знаете какво става в такъв случай?

— Задушаваш се.

— Вдишваш и в дробовете ти нахлува течност. Ако не се удавиш, там се развъждат бактерии. Онази жена искаше да ме удави или поне да предизвика инфекция.

Между устните му се плъзна сивкав обложен език. Преглътна.

— Жаден ли сте? — попитах.

— Задушавам се. Махнете тези неща от мен.

— Как пострадахте?

— Вие ми кажете.

— Откъде да зная?

— Вие сте докторът.

— От полицията казаха, че някой ви е пребил.

— Не беше просто някой, а цяла банда. Връхлетяха ме.

— Там, на Пойнсетия?

— Не, в Сан Франциско. Извървях пеша пътя дотук, защото държах да бъда лекуван на това прекрасно място. — Извърна глава към мен. — Най-добре ме измъкнете и ми дайте от моя тегретол. Когато остана без лекарството си, ставам интересен.

— От епилепсия ли страдате?

— Не, за бога! Когнитивна дисфункция, афективни изблици, неспособност за овладяване на емоциите. Склонен съм към душевни разстройства, а когато съм разстроен, не се знае на какво съм способен.