Лудостта на владетелите [bg]

По онова време Фелипе е обзет от убеждението, че не е в състояние да изпълнява своите кралски задължения и продължава да обмисля идеята за повторна абдикация от престола — перспектива, която сериозно тревожи кралицата. Фелипе изпраща писмо до председателя на Съвета на Кастилия, без да се посъветва предварително с жена си, и обявява, че желае да се откаже от властта в полза на сина си Фернандо. Съветът отбягва вземането на определено решение. Фелипе, смятайки, че Съветът е приел неговото решение, съобщава за стореното на Елизабета по време на лов. Обезпокоена, Елизабета Фарнезе го кара да изтегли своето послание, обяснявайки, че по нейно мнение клаузите, отнасящи се до нея и до децата им, трябва да бъдат коригирани. След като заявлението за абдикация най-сетне попада в ръцете ѝ, тя го накъсва на парченца и заявява на съпруга си, че въобще не е съгласна с неговата абдикация, която без нейното съгласие е нелегитимна.

Но опасността той да вземе някакво импулсивно решение остава реална и затова приближените му крият писалките и хартията на места, където кралят да не може да ги намери. След време Фелипе започва да се държи по-нормално, като позволява за първи път след осем месеца да бъде избръснат и дори се нагърбва с кралските си задължения. Дали това е от полза за страната му, е друг въпрос. За неговите министри и за дворцовите куриери обаче това предизвиква огромни неудобства, за които свидетелства английският посланик в Испания, сър Бенджамин Кийн, който пише на 6 април 1731 г. на лорд Уолдгрейв: „Негово католическо величество, изглежда, се опитва да живее, без изобщо да спи.“ Той вечеря в 3 часа сутринта, ляга си в 5; става за литургията в 3 часа след обяд. По-късно променя и този режим и започва да си ляга в 10 часа сутринта, а да става в 5 след обяд.