Лудостта на владетелите [bg]

И така, за да се изпълни завещанието на Карлос II, е необходимо да минат тринадесет години на кървави войни; хиляди хора намират смъртта си или остават инвалиди на бойното поле по време на големите сражения, водени на европейския континент — при Бленхайм, Рамийе, Уденарде и Малплаке; Гибралтар е анексиран от англичаните; хазните на цели държави са изчерпани, а дълговете им нарастват неимоверно, преди Великите сили да приемат внука на Луи XIV за крал на Испания чрез Утрехтския договор от 1713 г.

Фелипе V е мрачен, сериозен и отдаден на своето поприще мъж. За него Сен-Симон154 пише, че „е лишен по рождение от проницателен ум, че у него няма и следа от въображение. По характер е затворен, мълчалив, тъжен и трезвомислещ, и не признава никакви удоволствия, освен лова; страхува се от обществото, страхува се дори от себе си; рядко изпъква пред другите, рядко се харесва на някого; живее усамотен и стои настрани — по навик и по собствено желание. Но е необикновено суетен и не може да търпи някой да му противоречи.“ (Historical Memoirs of the Due Saint-Simon. London, 1972, vol. ІІІ, p. 357.) Притежава обаче силен полов нагон, така че му се налага постоянно да притичва от изповедалнята на своя духовен наставник до леглото на съпругата си. Първата му жена, жизнерадостната и млада Мари Луиз Савойска, лесно го измъква от сериозността и скуката на обичайното му ежедневие, увличайки го в игри на „криеница“ и „кукувица“, но тя умира много млада, само на двадесет и шест годишна възраст през февруари 1714 г. „Кралят на Испания — споделя Сен-Симон — е много разстроен, но някак си по царски. Придворните му го увещават да отиде на лов и да подиша чист въздух. По време на един подобен излет той вижда процесията, която пренася тленните останки на кралицата в Ескориал. Кралят дълго се взира след нея, докато се скрива от погледа му, а след това отново се връща към ловните си занимания. Принадлежат ли принцовете към човешкия род?“ (Historical Memoirs of the Due Saint-Simon, vol. II, p. 319.)