Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Душа в пламъци [bg]
Душа в пламъци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Душа в пламъци [bg]

Электронная книга - «Душа в пламъци [bg]». Краткое содержание книги:

Пролет е и полумумифицираното тяло на млада еврейка бива открито погребано в горите на Мейн. Ясно се вижда, че е родила малко преди смъртта си. От бебето обаче няма и следа. Частният детектив Чарли Паркър е ангажиран от адвокат Мокси Кастин да следи полицейското разследване и да намери детето, но Паркър не е единственият, който търси. И някой друг е по следите, оставени от жената... Някой, който се интересува от нещо повече от едно изчезнало дете. Някой, готов да убие всеки, изправил се на пътя му. А в една къща на ръба на гората, един телефон-играчка започва да звъни. На едно малко момче му предстои да получи обаждане от мъртва жена...
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 150
Перейти на страницу:

- Не можете или не искате?

- И двете.

- А може ли да говоря с баща ви?

- Не, освен ако не разполагате с някой от онези медиуми. Той е мъртъв от пет години.

- Съжалявам да чуя това.

- Вие не го познавате, така че не може да съжалявате. Е, приключихме ли? Не искам да бъда груб, но това, че не искам да вали, не означава, че не се мокря, когато изляза навън, ако разбирате накъде бия.

Не бях сигурен, че разбирам.

- Работя за човек, когото баща ви може да е познавал като Уилям Лагенхаймър.

- Чакайте малко - каза Пек.

Чух как оставя слушалката и повечето от чуващия се шум заглъхна, когато затвори вратата.

- Повторете ми го още веднъж - каза той.

- Работя за Уилям Лагенхаймър, макар че сега той има друго име.

- Ще ми кажете ли в качеството си на какъв работите за него, или ще трябва да се досещам?

- Той получаваше по пощата нежелани пратки от някого, който беше научил за миналото и предишната му самолич​ност и искаше да открия кой стои зад това.

- И открихте ли?

- Не. После той се отказа от услугите ми.

- Нищо чудно, след като не сте успели да му помогнете.

- Опитвам се да не приемам лично тези неща. Също така се опитвам да не позволявам те да пречат на разследванията ми.

- Защо? С благотворителност ли се занимавате? Сигурно, ако обичате да работите, без да ви плащат.

- Просто не обичам да оставям работата си недовършена. Също така не ми харесва това, че тук изчезна четиринай​сетгодишно момиче, и то от същия град, където живее сега Лагенхаймър.

- Мислите, че той има нещо общо с това?

- Той има алиби. Мисля, че е чист. Лони Мидас е този, който ме занимава.

- И къде е полицията във всичко това?

- До офиса на главния прокурор на Северна Дакота е из​пратено искане за информацията, която се съдържа в засе​кретените архиви, свързани с изтърпяването на наказанието и освобождаването на Лони Мидас и Уилям Лагенхаймър.

- Е, и? Главният прокурор ще им направи услугата да им даде информацията, но тъй като вие не сте полицай, няма да имате достъп до нея. Това ли е всичко?

- Джери Мидас - казах аз.

- Какво за него?

- Вие не можете да ми кажете нищо за Лони Мидас, но можете да ми кажете как да се свържа с брат му.

- И защо да го правя, ако допуснем, че изобщо знам нещо за него?

- Защото има изчезнало момиче и аз искам то да бъде намерено не по-малко, отколкото го иска полицията. По​търсете в интернет името ми, шериф Пек. Ако искате някой да гарантира за мен, опитайте с детектив Гордън Уолш от мейнската щатска полиция. Ако имате молив, ще ви кажа номера му.

Не бях сигурен, че Уолш ще гарантира за мен, но считах, че ми е длъжник за предишната вечер. Дори да не мислеше, че ми дължи каквото и да било, интересът ми към Джери Мидас можеше да събуди собствения му интерес и може би щях да успея да го накарам да сподели с мен какво е открил.

- Дайте ми го - каза Пек.

Дадох му номера на Уолш и собствения си номер.

- Оставете това на мен - каза той. - Ще ви се обадя.

След час бях отново в Пастърс Бей, стоях в „Халоуд Граундс“, докато същият татуиран барман работеше зад тезгяха, макар че сега бе облечен в избеляла метълска тениска и му​зиката, която звучеше, бе кавърверсия на „Гудбай ту Лав“ на Карпинтърс, изпълнена от „Америкън Мюзик Клъб“. Имах този албум с кавърверсиите. По дяволите, дори ми се струва, че имах някъде и оригиналния албум.

- Добро утро, доноснико - казах аз. - Преди малко видях една стара дама да пресича неправилно улицата. Не ѝ взех името, но едва ли е стигнала много далече. Дали не можеш да се обадиш на някого, за да я арестуват?

Той подръпна голямата дупка на лявото си ухо, останала му от кръгъл пиърсинг. Бих могъл да провра пръста си през нея. Представата бе изкушаваща.

- Добре ли я огледахте - попита той. - Тук имаме много стари дами. Не искам да се стигне до съдебна грешка заради мен.

- Издайник със съвест. Все пак може да се смиля над теб и да ти простя.

- Ей, без лоши чувства, приятел. Просто постъпих както бе редно.

- Да, ти и Джо Маккарти. Няма нищо. На твое място може би щях да сторя същото. За да ми се реваншираш за неприятностите, можеш да ми направиш малко прясно кафе. Тази кана мирише така, сякаш си варил в нея туткал.

Той се ухили и ми показа среден пръст: обслужване на клиента по мейнски.

- Между другото, казвам се Дани.

- Чарли Паркър. Не мисли, че това ни прави приятели.

Прелистих някои от книгите с меки корици на лавицата.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)