Душа в пламъци [bg]

Но сега, докато седеше на своя любим стол, бе сигурен в истинността на своята емоционална реакция: беше бесен. Беше бесен на адвокатката и на частния детектив. Беше им бесен заради принудителното си саморазкриване и за това, че бяха скрили от него потенциалната опасност, която пред​ставляваше гангстерът, вуйчо на Ана Кор. Беше бесен на онзи, който и да бе той, който го плашеше с миналото му. Беше бесен на града Пастърс Бей, задето не бе успял да го скрие от лошия поглед на един враг.

И беше бесен на момичето: бесен му бе, задето го бе пре​следвало толкова дълго и задето го бе изоставило тъкмо сега.

Пийна още от уискито. Не му доставяше удоволствие, но чувстваше, че подхожда на настроението му повече от вино​то. Стомахът му къркореше. Не беше ял от много часове, ала имаше по-голяма нужда от алкохол, отколкото от храна. На сутринта щеше да си пати от това.

Взе телефона и набра номера на адвокатката. Беше пре​мислял отношенията си с нея цял ден, разглеждал бе отново и отново своите действия и алкохолът бе наклонил везни​те. Времето изтичаше. Знаеше това. Скоро щеше да бъде принуден да изостави своята настояща самоличност и да потърси друга. Присъствието на адвокатката и детектива в живота му само щеше да направи това още по-трудно. Ос​-тави съобщение, че повече няма да има нужда от нейните услуги и услугите на детектива. Нито пък ще му трябва съм​нителната опека на двамата идиоти, които се очакваше да го защитят, ако стане нужда, при положение че успеят да размърдат навреме дебелите си задници. Беше хладно уч​тив, докато благодареше на адвокатката за всичко, което бе сторила за него; поръча да му изпрати окончателната смет​ка, когато ѝ е удобно, и затвори телефона с чувството, че владее положението. Започнал бе да тегли всичките пари от сметките си още когато пристигна първата заплашителна пратка и сега имаше 15 000 долара в брой. Не бяха много, но бяха достатъчни за начало. Щеше да е принуден просто да изостави къщата засега. По-късно щеше да измисли какво да прави с нея. Трябваше да информира началник Алън, че заминава, само така щеше да е на чисто с полицията. Двама​та с Алън винаги се бяха разбирали добре, имали бяха сър​дечни професионални отношения. Щеше да каже на Алън, че се бои и иска да стои настрана от Пастърс Бей, докато случаят „Кор“ бъде приключен, ако това изобщо се случе​-ше. Дори можеше да прекара две-три нощи в някоя приятна странноприемница, преди тихомълком да се отправи наня​къде. Може би към Канада. Този път щеше да опита да се скрие в голям град.