Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Последната миля [bg]
Последната миля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната миля [bg]

Электронная книга - «Последната миля [bg]». Краткое содержание книги:

Еймъс Декър, човекът с феноменална памет, се завръща в новия трилър на Дейвид Балдачи. Мелвин Марс е осъден на смърт за убийството на родителите си. До екзекуцията му остават броени минути, но се случва невъзможното. Затворник в друг щат признава, че е извършил престъплението. Еймъс Декър, който току-що е включен в специален екип на ФБР, проявява интерес към случая „Марс“, тъй като открива в него поразителни сходства със собствената си съдба. И двамата с Марс са били талантливи футболисти, но трагедии са провалили спортната им кариера. Семействата и на двамата са били жестоко убити. И в единия, / и в другия случай след дълго време непознат човек прави самопризнания. Които се оказват фалшиви. Кой е натопил Марс за двойното убийство? Кой иска в последния момент да го спаси от екзекуция? И защо чак сега, след двайсет години? Скоро след като Декър започва разследването, член на екипа му е отвлечен. Залогът е много по-голям от живота на един осъден на смърт. Декър ще трябва да впрегне цялата мощ на изключителния си ум, за да стигне до истината.
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 152
Перейти на страницу:

— А третият мускетар? — попита Богарт.

Джеймисън потърси в интернет информация и за Роджър Маклелън.

— Мили боже! — възкликна тя, когато прочете резултатите.

Тримата мъже я погледнаха.

— Е? — попита Богарт.

Тя обясни:

— Роджър Маклелън е началникът на полицейското управление в Кейн, Мисисипи.

— Каква ирония на съдбата! — възкликна Декър. — Та той е замесен в терористично нападение срещу църква в същия този град!

— Добре, трябва да действаме много внимателно — каза Богарт. — Местните вече знаят, че задаваме въпроси за двамата Хюи. Обзалагам се, че Пиърс от полицейското управление вече е докладвала на шефа си всичко около срещата ни с нея.

— А той вероятно се е свързал с Хюи и Истланд — отбеляза Джеймисън.

— Не се и съмнявам — съгласи се Богарт. — Затова ще подходим по-предпазливо. Последното нещо, от което имаме нужда, е да ни отнемат случая, защото ядосаният Хюи е позвънил на директора на ФБР.

— При разследване на убийство няма давност — изтъкна Декър.

— Така е, но Търман Хюи е сред най-влиятелните политици във Вашингтон.

— Чакайте малко — каза Джеймисън. — Мислите ли, че това са хората, отвлекли Девънпорт? Това престъпление е съвсем скорошно.

Богарт поклати глава.

— Не ми се вярва, че Търман Хюи може да се е забъркал в нещо подобно.

— Ако Рой Марс разполага с доказателства, които уличават Хюи в съучастие при взривяването на църквата и тези доказателства излязат на бял свят, Хюи ще се прости не само с кариерата си, но и ще влезе в затвора до края на живота си. Мисля, че е способен на всичко предвид обстоятелствата.

— С какви ли доказателства разполага баща ми? — зачуди се Марс.

— С онези, които са били в сейфа — отвърна Декър.

— Смяташ ли, че той също е бил замесен? — попита Марс с разтреперан глас.

— Нямам представа, Мелвин. Не знам как, но е успял да се забърка в история, която може да съсипе няколко много влиятелни хора. Нищо чудно, че е хукнал да бяга и е сменил името си.

Марс се опита да каже нещо, но явно не бе в състояние да произнесе нито дума. Накрая само поклати глава.

Декър отиде да върне годишника на рафта, докато останалите се запътиха към вратата.

Изведнъж му хрумна нещо, отвори годишника на една определена страница, прегледа я набързо, откъсна я и я прибра в джоба си. Направи същото с още една страница.

Накрая постави годишника на мястото му и настигна останалите при колата.

Качиха се в нея и Богарт запали двигателя.

— Добре — каза той, — очаква ни много работа. Но както вече казах, трябва да действаме внимателно. Има подробности, които местната полиция не бива да узнае.

— О, мамка му! — възкликна Джеймисън, която се бе извърнала и гледаше през задното стъкло. — Мисля, че е прекалено късно.

Всички се обърнаха.

Зад тях спря полицейски патрул.

59

От патрулната излязоха двама полицаи. Четирийсетинагодишни, с посребрени слепоочия и бирени коремчета. Тръгнаха към тях, единият отляво, другият отдясно на колата им.

Богарт свали прозореца. Вече бе приготвил служебната си карта.

Единият полицай се наведе и попита:

— Добър ден. Как сте?

— Благодаря, добре — отвърна Богарт.

Мъжът погледна картата.

— Чухме, че сте в града. Затова сме тук. Шефът се интересува дали може да ви помогне в разследването по някакъв начин.

— Оценяваме желанието му — отвърна Богарт. — Но не мисля, че в момента може да направи нещо за нас.

Декър гледаше през другия прозорец към втория полицай. Онзи не откъсваше поглед от него. Ръката му лежеше върху дръжката на служебния пистолет.

Декър му кимна и се усмихна.

Полицаят не реагира по никакъв начин.

Колегата му, който стоеше до прозореца на Богарт, каза:

— Не смятате ли да намерите време да се отбиете при шефа? Ей така, от колегиалност? Той се гордее, че знае всичко, което става в града, и може да ви бъде полезен, независимо по каква причина сте дошли в нашия хубав град.

Макар да бяха изречени като покана, думите на полицая подсказваха, че шефът му няма да остане очарован от евентуален отказ.

— Разбира се — отвърна Богарт.

Последваха патрулката до различен полицейски участък от този, в който се бяха срещнали с Пиърс. Полицаите ги съпроводиха по коридора, спряха пред врата с табелка Роджър Дж. Маклелън, началник на полицията, и почукаха.

— Влезте — отвърна им твърд и силен глас.

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)