Свечеряване [bg]

Винаги… съм бил по-силен… от враговете си, помисли си той. Винаги… съм… контролирал положението.

Чу някакъв съвсем лек шум и моментално се озова до Елена. Сините й очи още си оставаха затворени, но миглите й леко потрепваха. Нима се събуждаше?

С усилие на волята събра смелост, за да дръпне чаршафа, под който бе скрито рамото й. Шиничи се оказа прав. По ръката й имаше много от засъхналата й кръв, но на него му се струваше, че този кръвоизлив изглеждаше нормален. Макар че имаше и нещо ужасно… не, не можеше да повярва.

Деймън едва се сдържа да не изкрещи от ярост. Проклетата лисица я беше оставила с изместена раменна става.

Събитията днес определено не се развиваха добре за него.

А сега какво? Да повика ли Шиничи?

Не. Ако отново види лисицата тази вечер, трудно щеше да се сдържи да не я убие.

Явно се налагаше сам да намести рамото й обратно в раменната й става. Това бе сложна процедура, изискваща обикновено двама души, но какво би могъл да стори сега?

Все още поддържаше Елена с блокирано съзнание. Първо провери дали няма опасност тя да се събуди. После улови ръката й и се зае с допълнителното болезнено изместване на раменната й кост, за да може да я освободи от напрежението, и да започне болезненото наместване, докато не чуе звука, който ще му подскаже, че дългата кост на предмишницата се е наместила обратно в раменната става. От болките Елена замята глава, докато от гърлото й се отронваха глухи стенания. Деймън й донесе малко от магическия чай на Шиничи от очукания чайник, после нежно повдигна главата й отляво, за да нагласи купата точно до устните й. Остави я да си поеме въздух и тя се опита да повдигне дясната си ръка, но скоро я отпусна безпомощно.

Въздъхна, остави купата, наведе главата й, за да допре устните й до сребърната манерка, от която се отпиваше по-лесно. Чаят се изля в устата й. Деймън знаеше, че не може да върне Елена на приятелките й в това състояние, без риза и потник, с окъсани джинси, цялата изпоцапана със засъхнала кръв.

Може би трябваше да направи нещо и за това. Отиде до втората врата в спалнята, помисли си „баня“ — модерна баня, отключи и отвори вратата. Беше точно такова, каквото си го бе представил: скромно обзаведено, светло, чисто помещение, с голям куп кърпи до ваната, очакваща гостите.

Деймън изля малко топла вода върху една от кърпите. Знаеше, че трябва да съблече Елена и да я изкъпе с топла вода. Тя се нуждаеше от това, но ако някой разбереше, приятелките й щяха да изтръгнат туптящото му сърце от гръдта му и да го набучат на копие. Дори не му се мислеше за това… просто си го знаеше.