Огледален образ [bg]

— Казвам се Пол Худ — беше отговорът. Очите му оглеждаха лицата на хората в кабинета. Забеляза, че всички са се навели напрегнато напред в столовете си.

— Радвам се да се запознаем, господин Худ — каза Орлов.

— Генерал Орлов, аз отдавна следя вашата кариера. Всички ние я следим. Тук вие имате много почитатели.

— Благодаря.

— Кажете ми, имате ли възможности за видеообмен?

— Да. Чрез пътника „Зонтик-6“.

Худ погледна към Хърбърт.

— Можеш ли да ме скачиш с него?

Шефът по разузнаването го погледна, като залят с ледена вода.

— Ще види „бункера“. Не говориш сериозно, нали?

— Напротив.

Хърбърт изруга тихо и позвъни по клетъчния телефон в кабинета си, като извъртя инвалидния си стол така, че да не бъде чут.

— Генерале, бих искал да разговаряме лице в лице — каза Худ. — Ако успеем да уредим това, вие ще се съгласите ли?

— С удоволствие. Ако разберат какво правим, нашите правителства ще потръпнат.

— Аз самият леко потръпвам — каза Худ. — Това, което правим, не отговаря съвсем на стандартната процедура, по която би трябвало да работим.

— Така е. Но и обстоятелствата не са стандартни.

— Вярно.

Хърбърт се извърна със стола си.

— Можем да го направим. — Той гледаше умолително. — Но аз те моля…

— Благодаря — прекъсна го Худ. — Генерал Орлов…

— Чух. Звуковият ни сигнал тук е отличен.

— А какъв мисли той, че е нашият? — промърмори под нос Хърбърт. — Да не ми го препредава ЦРУ я?

— Кажете на вашия човек да се включи в двадесет и четвърти канал — посъветва Орлов. — Чрез несъмнено най-модерната ви приемна и предавателна сателитна комуникационна контролна система модел СВ7.

Худ се ухили към Хърбърт, който гледаше мрачно.

— Я го попитай дали космонавтите още пикаят в автомобилна гума, преди да излетят — изгаври се Хърбърт.

— Да. — Гласът на Орлов не показа, че е усетил иронията на Хърбърт. — Традицията започна от Юрий Гагарин, който пиеше много чай. Но и жените космонавти го правят. Мисля, че винаги сме ви изпреварвали по отношение на еманципацията.

Ан и Лиз погледнаха едновременно Хърбърт, който се размърда от неудобство в стола си и веднага набра номера на помещението, което осигурява сателитната връзка.

Само след две минути връзката бе осъществена и лицето на генерала се появи: очила с тънки черни рамки, остри скули, твърдо изражение и високо безстрашно чело. Когато погледна тези умни кафяви очи, които бяха виждали земята отвън — възможност, дадена на твърде малко хора — Худ почувства, че може да им вярва.

— Е — усмихна се топло Орлов. — Ето ни. Благодаря ви отново.

— Аз ви благодаря.

— А сега да поговорим открито — каза Орлов. — И двамата се тревожим за влака и неговия товар. Той ви тревожи дотолкова, че сте изпратили бойната си група да го пресрещне. Може би да го унищожи. Мен също ме тревожи, затова съм разпоредил да се постави охрана, за да спре вашите хора. Знаете ли какво съдържа товара?