![Похищението [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/9/pohishchenieto-bg-download.jpg)
Похищението [bg]
- Автор: Роуз Дэвид
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-269-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Похищението [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, трябваше да ти кажа.
— Не ти се сърдя. Просто съм разочарована. Но освен това случилото се потвърждава всичко, което казах. След като можеш да си легнеш с Рони Васерман, значи наистина не трябва да си с жена като мен. А сега, ако нямаш нищо против, имам нужда от сън. Предстои ми полет, след това дълъг разпит и искам да съм свежа. Засега достатъчно. Както казват арабите — халлас.
Морган легна, изключи нощната си лампа и затвори очи.
— Лека нощ. Обичам те, Морган — каза Адам. — И наистина, ама наистина не искам развод. Да знаеш.
Тя не отговори.
Той не опита да я докосне. Легна в другата половина на леглото, а помежду им имаше широко разстояние върху матрака. Чу как дишането й стана по-ритмично, но знаеше, че не спи. Адам винаги спеше по корем, но сега легна по гръб и застина неподвижно, готов да посрещне поредната безсънна нощ. Най-неприятната от всички мисли, които се въртяха в главата му, беше, че Морган може и да се окаже права.
25.
Петък, 21 юли 2007 година
— Изглежда сме в капан — казва Адам. — Сигурно са повече от сто. Първият ти и единствен ден, когато взимаш децата от „Фил и Джим“, а изглежда ще закъснееш.
След дълги дни на сивкава непрогледност следобедното слънце кара влажната земя да изпуска пара. Най-сетне освободена от убежището на МИ6 — или по-точно от якобинско провинциално имение, — Морган придружава съпруга си на разходка, преди да приберат децата си в края на училищния срок. Откакто са я откарали в дома на родителите на Адам в началото на седмицата, тя се старае да не се набива на очи: Управлението не би желало никой да я разпознава, докато все още е в Англия. Обаче не й се струваше, че е твърде рисковано да отиде до училището само веднъж, пък и нали носи слънчеви очила. Поне ще види къде са учили децата и това е последният й шанс — в понеделник имат резервирани билети за полет на „Юнайтед Еърлайнс“ за летище „Дълес“. Шери и Роб ще ги посрещнат и после ще останат няколко дни, докато отново се настанят. Най-сетне ще бъдат заедно — някогашната жертва и екипът, направил освобождаването й възможно: съпругът и баща й.
За съжаление, преди да започнат сегашното си приключение, двамата с Адам не предвидиха последиците от неотдавнашните метеорологични събития. Преди три дни още дъждове се изсипаха върху вече подгизналата земя на Южна Англия и само за няколко часа се изля количество като за цял за месец. По това време на годината Порт Медоу, широката равнина, през която тече река Айзис на няколко километра от центъра на Оксфорд, би трябвало да е прелестно място, обрасло с трева и цветя, а реката да изглежда като лъскава панделка през средата. Вместо това се наложи „Темс Уотър“ да отвори шлюз нагоре по течението, за да не бъде наводнен градът, и ливадата се превърна в огромно пространство от мътна вода. Кравите, които пасат тук, бяха принудени да се ограничат до тесните ивици трева околовръст, където всичко, което става за ядене, е изядено бързо.
Точно над нивото на водата има тясна бетонна пътека, която води от сухата част на ливадата до Бриджис Фийлд, природен резерват, който се намира малко по-нависоко и поради това е останал сух. Тук пашата е забранена. Но когато съзират Адам и Морган, гладните животни поемат подире им. Главната висока порта на резервата е заключена и Адам и Морган са се промъкнали през тясната вратичка отстрани. Първата крава, тръгнала подире им, е последвана от всички останали. След като се разхождат из резервата, двете човешки същества се връщат до портата и установяват, че единственият им път навън е блокиран от хиляди тонове телешка плът. Вони силно. Докато стоят слисани на пътеката, обградени от две страни от придошлата вода, много от животните са изпразнили червата си.
Адам се покатерва на портата с пет пречки и размахва ръце:
— Марш! — провиква се. — Вървете си у дома. Маррш, ааааах, ялла!
Нищо не се получава. Той се провиква:
— Мууу! Ъъъъм! Мууу!
Една от кравите измучава в отговор. Той взема тежка пръчка, пресяга се през портата и потупва най-близкото животно.
— Еееей! Хайде де! Маррш!
Кравата съвсем бавничко започва да се приближава, поклащайки се леко на копитата си. Муцуната й се отърква в хълбоците на животното отпред и почти неусетно се понася вълна от движение напред, коли се измъкват от задръстване на пътя. Ще минат много минути, преди пътят да се изчисти.