Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— А когато ги намерят?

— Хората ще разберат, че съм бил нещо съвсем различно от тяхната представа за мен.

Гласът й прозвуча едва чуто:

— Вече знам какво ще научат те.

— Да, скъпа моя Хви. Мисля, че знаеш.

— Не сте нито дявол, нито бог, а нещо, което никога не е съществувало и никога вече няма да бъде видяно, тъй като самото ви присъствие премахва завинаги подобна потребност.

Тя изтри сълзите, стекли се по бузите й.

— Хви, имаш ли представа колко си опасна?

Тревога се появи на нейното прелестно лице, ръцете й се напрегнаха.

— Притежаваш качествата на светица — продължи той. — А не знам дали разбираш колко болезнено може да се окаже появяването на светица в погрешен час и на неподходящо място?

Младата жена поклати глава в знак на отрицание.

— Хората следва да бъдат подготвяни за светци — каза тя. — В противен случай се превръщат в последователи, молители, просяци… или просто във вечно колебливи слабаци-подмазвачи в сянката на истинския светия. И дегенерират, защото се подхранват само колебанието и слабостта им.

Тя помисли за миг, кимна и каза:

— Ще има ли светци, след като вие си отидете?

— Такава е целта на моята Златна Пътека.

— А Сиона, дъщерята на Монео, какво ще…

— Засега тя не е нещо повече от размирница. Колкото до святост, ще й предоставим възможност да реши. Навярно ще направи единствено онова, за което е била подготвена.

— А какво е то, господарю?

— Спри да ме наричаш господарю — каза той. — Ще бъдем Червея и съпругата му. Наричай ме Лито, ако искаш. Господарю — просто пречи.

— Да, го… Лито. Но какво ще стане…

— Сиона беше възпитана и подготвена да управлява. Подобна подготовка крие определена опасност. Когато управлява, човек придобива познания за властта. Това може да доведе до прибързана и много силно изразена безотговорност, както и до болезнена невъздържаност, които лесно преминават в разрушаваща сила — прекомерно отдаване на наслади и удоволствия, познато като хедонизъм.

— Сиона ще…

— Всичко, което знаем за нея, е, че може да бъде посветена и отдадена на специфично начинание, на модел, овладял без остатък сетивата й. Разбира се, тя е аристократка, но аристокрацията е обърната предимно към миналото. Оттук идва сривът. Няма как да видиш много нито напред, нито назад, освен, ако не си двуликият Янус, гледащ едновременно и в двете посоки.

— Кой Янус? О, да, богът с противостоящите лица! — Тя овлажни с език устните си. — Лито, ти Янус ли си?

— Да, Янус съм, но умножен милиарди пъти. Същевременно съм и нещо по-маловажно. Например, бил съм и онова, което за моите административни ръководители е обект на най-голямо възхищение — взимащият решения, всяко, от които може да бъде приведено в действие.

— Но ако ги подведеш…

— Да, тогава се обръщат срещу мен.

— Сиона ще те замести ли, ако…

— Да-а какво огромно ако! Забелязала си, че тя ме застрашава в личен план. В същото време обаче не заплашва с нищо продължаването на Златната Пътека. Същевременно е налице и фактът, че моите Говорещи с риби изпитват определена привързаност към Дънкан.