Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Ксандър обходи с поглед първо пистолета, после собственичката му.
— От влака в Залтцигер бяха намерени само два трупа — обясни тя. — Нито едното тяло, нито другото, съответстваха на вашето описание.
Той отново не отговори.
— Не ми се правете на толкова изненадан. Знаехме, че ще се опитате да се доберете до летището. Всъщност, нямахме намерение да ви правим каквото и да било във влака. Просто искахме само да ви следим отблизо до Франкфурт. Голям срам за дребничкия ви приятел.
Тя зае седалката срещу него с оръжие, насочено срещу гърдите му.
По някаква причина Ксандър не намираше за особено обезпокоителна мисълта за смъртта.
— Влакът тръгва след шест минути. Предполагам, че няма да слизаме.
— Той тръгва, а ние слизаме — отвърна тя. — Но ще изчакаме да слязат и всички останали. По-малко хора, по-малко блъсканица. Така е далеч по-добре.
— И после?
— Да ви кажа, нямам никаква представа.
— Поредната издънка, за която да се погрижите?
Жената се усмихна.
— Можех да го свърша още в мига, в който влязох в купето. Не, заповедите ми са просто да ви сваля… — Тя спря и отново се усмихна. да ви сваля от този влак. Всеки от нас изпълнява ролята си, доктор Джаспърс, и през следващите няколко часа вашата ще бъде тази на послушен пленник. Не е толкова трудна, мога да ви уверя.
Ксандър се съсредоточи върху очите й. Тъмнокафяви, почти черни, те излъчваха внушение за самоувереност, дори арогантност. Такава увереност внушава искреност. Сякаш Ферик бе оживял и му обясняваше, за да го предпази от погрешни стъпки. Контролът не изисква маскиране, само простота. Простота и истина — което означаваше, че наказанието му беше временно отменено. Тя не беше екзекутор, а само куриер, агент на Айзенрайх, изпратен да го достави на някакво неизвестно място, в неведение за богатствата, които криеше калъфът на компютъра му. В противен случай тя щеше да провери дали дискетите са все още у него. На това би наблегнал ръкописът: На всяко ниво им давайте само информацията, от която се нуждаят, само ролята, която трябва да изиграят. И тя го беше потвърдила с думите си.
Той се учеше бързо. А знанието даваше власт, властта на свой ред осигуряваше арогантност и роля, която да се играе. Не беше трудно да се разбере защо толкова много хора намираха утеха в теорията на Айзенрайх.
— На колко години сте? — попита я той. — Двайсет и четири? Двайсет и пет? — Жената не отговори. — А вие сте убили…
— Само след минута ние двамата с вас трябва да слезем от влака като щастлива двойка само с тая разлика, че пистолетът ми ще е долепен до ребрата ви. — Тя нямаше търпение да го подложи на унижение. — На платформата ще бъдем под ръка. Разбирате ли?
— Трима, четирима? — продължи Ксандър, пропускайки въпроса й покрай ушите си. — Или повече? Чудя се как някой може да направи избор като този в такъв съдбоносен момент? Как…
— Поне един. — Тя се изправи. — Това е единственото, което има значение, нали?
— Нямам представа. — Отговорът му не съдържаше особена емоция. — Виждал съм хора да умират. Предполагам, че убиването не е особено трудно, нали?
— Станете, доктор Джаспърс.
— Sie sind keine Morderin…11
— Станете, доктор Джаспърс.
Думите не означаваха нищо за нея; очите й бяха тези, които издаваха прекалено много при повторната команда. Ставаше ясно какво бе очаквала тя — какво й е било наредено да очаква: лесен за сплашване учен, готов да изпадне всеки момент в паника. Това обаче, което беше открила, или което си мислеше той, че е открила, беше нещо доста по-различно. Той се учеше бързо. Беше я изнервил, особено със забележката си на немски.
Както беше споменала, платформата беше празна, нямаше никой, който да се изпречи на пътя им, преди ескалаторите да ги изведат на поднивата на летището и главния терминал. Хватката й беше твърда, а походката — гъвкава. До този момент той не бе подозирал колко силна може да бъде тази жена; дясната му ръка беше буквално обездвижена в менгемето на пръстите й. Може и да не беше убиец, но беше обучена много добре.
На горната площадка на ескалатора тя кимна към надземната железница, като го подбутна към коловоза за едно от безбройните предградия на Франкфурт. Тя го последва през бариерния автомат и се изравни с него, преди да поемат надолу по стъпалата. След минута бяха на противоположния край на платформата.
11
Ти не си убийца… (нем.). — Б.ред.