Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Вотапек изгледа поотделно всеки член на вечерята и самодоволна усмивка се появи върху устните му. В думите му обаче нямаше нищо смешно, нито някаква натруфена мисъл. Само окончателна присъда. И може би чувство на отговорност, усет, че тези тримата са мъжете, готови да дарят един извънредно ценен дар на този политащ в пропастта свят; свят, който отчаяно се нуждаеше от техните прозрения. Сякаш беше техен дълг да създадат мрака, само за да го прогонят после с по-съвършена и непрестанна светлина.
Опитите на Сара да формулира отговор бяха осуетени от Тайг, който без да иска разля и строши чашата си с вино. Джордж бързо му се притече на помощ с една салфетка. Без да каже нито дума, едрият мъж се дръпна от масата и излезе през една въртяща се врата, явно за да донесе нова чаша на мястото на счупената.
Тайг продължи да почиства разлятото вино, като събираше отломъците от стъклото.
— Това ще ме научи как да се отнасям към кристалните сервизи.
— Не се безпокой — изсмя се Седжуик. — Просто не трябва да ти позволяваме да прехвърляш мярката, това е всичко.
Вотапек и Седжуик се разсмяха бурно, докато през това време Тайг насочи вниманието си към Сара.
— Сега вече разбирате защо толкова наблягаме на въпроса защо, госпожице Трент. Въпросът как, поне за мен, е нещо далечно и абстрактно. — Последва нов смях, като този път Сара се присъедини; най-добрият начин да маскира удивлението си от лекотата, с която мъжете на Айзенрайх превключваха от приказките за завоевания и висши раси към дребна шега със счупена чаша за вино.
Тайг сгъна салфетката, положи я до чинията си и се отпусна на стола си.
— Както вече ви казах, сигурен съм, че въпросите как и кога са тези, които ви интересуват най-много. Онова, което сте изпратена да потвърдите. — Той погледна към Вотапек. — Тази беше думата, нали, Антон? — Той бе позволил и на двамата да имат своя момент. Сега беше дошъл и неговият.
— Мисля, че да — усмихна се Вотапек, явно замислил нова шега. — Мисля, че госпожица Трент беше изпратена да открие дали някой от нас не се опитва да играе соло. Нещо като самостоятелна акция.
— Да играе соло? — Тайг кръстоса крака и изгледа Сара. — Искате да кажете, че някой от нас заблуждава останалите? — В тона му имаше едва доловима промяна; думите му носеха следа от упрек, но дори и Вотапек и Седжуик показаха мигновена реакция. — Не е ли това ирония на съдбата, госпожице Трент? Заблуда. — Думата вече бе изречена с нова интонация, съдържаща недвусмислено обвинение. — За нас това е самият крайъгълен камък на въпроса как — добави той. — Не между нас, разбира се. Ние никога не се заблуждаваме съзнателно един друг, защото си имаме пълна вяра. Хората, които ние възнамеряваме да контролираме — които се нуждаят от контрол, — са онези, които ние ще… — Той прекъсна, с очи впити върху Сара. — Заблуждавам е такава грозна дума, не мислите ли, госпожице Трент? — Тя му отвърна погледа, без да се поддава на паниката, която вече чукаше в, черепа й. — Манипулираме? — продължи да издевателства той. — Не, и това не е добър избор, нали? Надзираваме? — Сега той изчака, кимайки на себе си, погълнал вниманието на цялата стая, с настроение, съвсем различно от онова допреди минута. — Да, надзираване. Мисля, че това формулира най-точно намеренията ни. — Погледът му не се откъсваше от нея. — С което се връщаме на темата за вашите намерения, госпожице Трент. Бях ли много далеч от случая преди малко, когато ви говорех за заблудата? — В стаята внезапно се възцари странно спокойствие; Вотапек и Седжуик не скриваха тревогата си от явната инсинуация на Тайг.