Кулата на лястовицата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-449-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кулата на лястовицата». Краткое содержание книги:
— Знам.
— Няма да ти дадат възможност да се защитиш. На такива като теб никога не им дават шанс да се оправдаят. Ще те овалят в смола… впоследствие. Постфактум. Пази се, Дийкстра.
— Пазя се. Няма да се доберат до мен.
— Но се добраха до твоя крал Визимир. Чух за това — кинжал отстрани, до дръжката…
— Крал се улучва по-лесно, отколкото шпионин. Няма да се доберат до мен. Никога няма да се доберат.
— И не бива. Знаеш ли защо, Дийкстра? Защото, дявол да го вземе, на тоя свят все трябва да е останала някаква справедливост.
И дойде денят, в който те си спомниха този разговор. И двамата. Кралят и шпионинът. Дийкстра си спомни за думите на Естерад в Третогор, когато се вслушваше в стъпките на убийците, приближаващи се от всички страни, по всички коридори на замъка. Естерад си спомни за думите на Дийкстра на широките стъпала на мраморната стълба, водеща от Енсенада до Големия канал.
— Можел е да се бори. — Замъглените, невиждащи очи на Гуискард Вермулен се взираха в бездната на спомените. — Убийците били трима, а дядо бил силен мъж. Можел е да се бори, да се защитава до момента, когато пристигне стражата. А можел и просто да избяга. Но там била и баба Зулейка. Дядо прикривал и защитавал Зулейка, само Зулейка, за себе си не помислил. Когато накрая пристигнала помощ, Зулейка нямала дори драскотина. Естерад бил получил повече от двайсет удара. Умрял три часа по-късно, без да дойде в съзнание.
— Чел ли си Добрата книга, Дийкстра?
— Не, Ваше Кралско Величество. Но знам какво е написано в нея.
— Вчера, представи си, реших да я отворя напосоки. И се натъкнах на следното изречение: „По пътя към вечността всеки трябва да върви по собствените си стъпки и да носи собственото си бреме.“ Какво мислиш за това?
— Трябва да тръгвам, кралю Естерад. Дойде часът да понеса собственото си бреме.
— Бъди здрав, шпионино.
— Бъди здрав, кралю.
Девета глава
Отдалечихме се на около шестстотин стаяния на юг от древния и славен Асенгард, към областта, наречена Стоезерие. Ако погледнете към тази област отвисоко, ще видите безброй езера, оформени в най-разнообразни фигури. Водачът ни, елфът Авалак’х, ни нареди да издирим сред тези фигури онази, която прилича на трифолиум. И наистина имаше такава фигура. При това изглеждаше, че там има не три, а четири езера, защото едното, продълговато, точещо се от север на юг, приличаше на лист от цветна дръжка. Това езеро, наречено Тарн Мира, е заобиколено от черна гора, а при северния му край се издига странната кула, наречена Кулата на лястовицата, на елфически език — Tor Zireael.
В първия момент не видяхме нищо, освен мъгла. Тъкмо се канех да се обърна към елфа Авалак’х и да го попитам за тази кула, когато той сам заговори: „Трябва да чакаме и да се надяваме. Надеждата ще се отплати със светлина и с добри магии. Вгледайте се във водните дълбини, там ще видите носителите на добрите новини.“