Кулата на лястовицата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-449-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кулата на лястовицата». Краткое содержание книги:
— Моля?
— Ярл Крах ан Крайт, помощта, която ми е нужна, се измерва в пари.
Всичко започна след един ден, на разсъмване. В предоставените на Йенефер помещения се възцари пълен хаос, овладяван с усилия от назначения на разположение на магьосницата сенешал Гутлаф.
Йенефер седеше до масата и почти не вдигаше глава от книжата. Пресмяташе, събираше, изготвяше сметки, които веднага биваха отнасяни от куриери до министъра на финансите и островния филиал на банка Чианфанели. Рисуваше и чертаеше. Рисунките и чертежите веднага попадаха в ръцете на майстори-алхимици, златари, стъклари, бижутери.
Известно време всичко вървеше идеално, след което започнаха трудностите.
— Съжалявам, госпожо магьосничке — процеди сенешалът Гутлаф, — но щом няма, значи няма. Дадохме всичко, с което разполагаме. Не сме научени на магии и вълшебства! Смея да заявя, че това, което лежи пред вас, са диаманти на обща стойност…
— Какво ме интересува общата им стойност! — изфуча Йенефер. — Трябва ми само един, но с подходящите размери. С каква големина, майсторе?
Шлифовчикът на камъни погледна още веднъж към рисунката.
— За да се получат такава шлифовка и такива фасети? Минимум трийсет карата.
— Такъв камък — категорично заяви Гутлаф — няма в цяло Скелиге.
— Не е вярно — възрази бижутерът. — Има.
— Как си го представяш това, Йенефер? — навъси вежди Крах ан Крайт. — Да изпратя войници, за да превземат с щурм храма и да го ограбят? Да заплаша жриците с гнева си, ако не ми дадат диаманта? Няма да стане! Не защото съм особено религиозен, но храмът си е храм, а жриците му са жрици. Мога просто учтиво да ги помоля. Да им обясня колко е важно за мен и колко голяма ще бъде благодарността ми. Но при всички случаи това ще бъде само молба.
— На която може да се откаже?
— Точно така. Но не пречи да опитаме. Какво рискуваме? Ще отплаваме двамата на Хиндарсфял, ще им предадем молбата си. Аз ще обясня на жриците как стоят нещата, а след това оставям всичко в твоите ръце. Договаряй се. Аргументирай се. Опитай се да ги подкупиш. Погъделичкай амбициите си. Обърни се към по-висши сили. Кърши ръце, плачи, изпадай в конвулсии, апелирай към състраданието им. Всички морски дяволи, трябва ли да те уча на тези неща, Йенефер?
— Всичко това ще е напразно, Крах. Една магьосница никога няма да се спогоди с жриците. Твърде големи са различията в нашите… мирогледи. А за да се позволи на магьосница да използва „свещена“ реликва или артефакт…
— А за какво точно ти е нужен този диамант?
— За да създам „прозорец“, тоест телекомуникационен мегаскоп. Трябва да се свържа с някои хора.
— Вълшебен? От разстояние?
— Ако беше достатъчно да се кача на върха на Каер Тролд и да се развикам оттам, изобщо нямаше да ти надувам главата сега.
Кръжащите над водата чайки и буревестници врещяха. Пронизващо пищяха свилите гнезда на отвесните скали и рифове на Хиндарсфял червеноклюни стридояди, хрипливо скриптяха и гукаха жълтоглавите рибояди. Черните качулати морски корморани внимателно наблюдаваха преминаващите баркаси със зелените си искрящи очи.
— Ето онази голямата, надвиснала над водата скала — посочи облегнатият на релинга Крах ан Крайт, — е Каер Хеймдал, Стражът Хеймдал. Хеймдал е наш митологичен герой. Легендата разказва, че когато настъпи Tedd Deireadh, Времето на края, Времето на Белия студ и Вълчата виелица, Хеймдал ще се изправи срещу злите сили в страната Морхог, срещу демоните и призраците на Хаоса. Ще застане на Моста на дъгата и ще затръби със своя рог, давайки знак, че е време да се грабне оръжието и да се влезе в строя. За Ragh nar Roog, Последната битка, в която ще се реши дали ще се спусне мрак или ще бъде светлина.
Баркасът ловко прескочи една вълна и се плъзна по спокойните води на залива между Стража Хеймдал и друга скала със също толкова фантастични форми.
— По-малката скала е Камби — обясни ярлът. — В нашите митове Камби се нарича вълшебен златен петел, който със своето кукуригане ще предупреди Хеймдал, че се приближава Наглфар, дракар от пъкъла, превозващ армията на Мрака — демони и призраци от Морхог. Наглфар е построен от ноктите на трупове. Няма да повярваш, Йенефер, но на Скелиге все още има хора, които, преди да предадат покойниците си на земята, изрязват ноктите им, за да не снабдяват призраците на Морхог със строителен материал.
— Ще повярвам. Познавам силата на легендите.
Фиордът ги заслони от вятъра, платното заплющя.
— Надуйте рога — заповяда Крах на екипажа. — Приближаваме брега, трябва да предупредим благочестивите госпожи, че им идваме на гости.