Кулата на лястовицата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-449-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кулата на лястовицата». Краткое содержание книги:
— А… А Танкред, госпожо Шеала?
— Дадох ви дума — студено каза Шеала де Танкарвил. — Дадох ви дума, че за помощта ще се отплатя с помощ. Можете да спите спокойно, Ваше Кралско Величество.
— Много би ми се искало — въздъхна Зулейка. — Много. И тъй като разговорът ни се завъртя около сънищата… Кралят започна да подозира нещо. Тези сънища го изненадват, а когато кралят е изненадан, започва да става подозрителен.
— Тогава за известно време ще спра да му изпращам сънища — обеща магьосницата. — А що се отнася до сина ви, Ваше Величество, пак повтарям, че можете да спите спокойно. Принц Танкред ще напусне лошите си приятели. Ще спре да посещава замъка на барон Суркратас и да ходи при госпожа де Лисемор. Както и при жената на реданския посланик.
— И повече никога няма да стъпи у тези личности? Никога?
— Личностите, за които става въпрос — в тъмните очи на Шеала де Танкарвил пламна странен огън, — вече няма да се осмелят да канят и да отклоняват от правия път принц Танкред. Никога няма да се осмелят. Или ще разберат какви са последствията от подобни действия. Гарантирам за това, което говоря. Гарантирам също, че принц Танкред ще се върне към уроците и ще стане прилежен ученик, сериозен и уравновесен юноша, ще спре да гони фустите. Ще се успокои… до мига, в който му представим Цирила, принцесата на Цинтра.
— Ех, ако можех да повярвам в това! — Зулейка закърши ръце и погледна нагоре. — Само ако можех да повярвам!
— Трудно е да се повярва в могъществото на магията, Ваше Кралско Величество — усмихна се Шеала де Танкарвил, неочаквано дори за самата себе си. — Но така и трябва да бъде.
Филипа Ейлхарт оправи тънките като паяжина презрамки на прозрачната си нощница и избърса последните следи от червило. „Толкова умна жена — неволно си помисли Шеала де Танкарвил, — а не може да си сдържа хормоните.“
— Можем ли да говорим?
Филипа се огради с магическа сфера.
— Вече да.
— В Ковир всичко е готово. Резултатът е положителен.
— Благодаря. Дийкстра тръгна ли си вече?
— Още не.
— Какво го задържа?
— Преговаря с Естерад Тисен — изкриви устни Шеала де Танкарвил. — Странно как си допаднаха, кралят и шпионинът.
— Знаеш ли шегата за нашия климат, Дийкстра? За това, че в Ковир има само два сезона?
— Зима и есен. Знам.
— А знаеш ли признаците, по които се познава, че в Ковир е настъпило лято?
— Не. Какви са?
— Дъждът става малко по-топъл.
— Ха-ха-ха!
— Шегата настрана — сериозно каза Естерад Тисен, — но тези все по-ранни и по-дълги зими малко ме безпокоят. Това е било предсказано. Сигурно си чел пророчествата на Итлина? Там се казва, че ще настъпи продължаващ десетки години студ. Някои твърдят, че това е просто алегория, но мен малко ме е страх. В Ковир вече преживяхме четири поредни студени години, лошо време и слаба реколта. Ако не беше мощният поток хранителни продукти от Нилфгард, хората щяха да умрат от град… Представяш ли си?
— Честно казано, не.
— А аз — да. Застудяването може да погуби всички ни. Гладът е враг, с който е дяволски трудно да се борим.
Шпионинът кимна замислено.
— Дийкстра?
— Ваше Кралско Величество?
— В твоята страна вече настъпи ли мир и покой?
— Не съвсем. Но се старая…
— Знам. Всички говорят за това. От онези, които извършиха предателството на Танед, жив остана само Вилгефорц.
— След смъртта на Йенефер — да. Знаете ли, кралю, че Йенефер е загинала? В последния ден на август, при загадъчни обстоятелства, край прословутата падина Седна между островите Скелиге и полуостров Пейкс де Мар?
— Йенефер от Венгерберг не беше предателка — изрече бавно Естерад. — Тя не беше съучастничка на Вилгефорц. Ако искаш, ще ти дам доказателства.
— Не искам — отвърна Дийкстра след кратко мълчание. — Може и да поискам, но не сега. Засега ми е по-удобно да я мисля за предателка.
— Разбирам. Не се доверявай на магьосничките, Дийкстра. Особено на Филипа.
— Никога не съм й се доверявал. Но сме принудени да си сътрудничим. Без нея Редания ще потъне в хаос и ще загине.
— Така е. Но ако мога да те посъветвам нещо — отпусни малко юздите. Знаеш за какво говоря. Ешафодите и килиите за изтезания из цялата страна, зверствата, които извършвате с елфите… И онзи страшен форт Дракенборг. Знам, че те движи чувството за патриотизъм. Но оставяш след себе си грозна легенда, в която си представен като върколак, лочещ невинна кръв.
— Все някой трябва да го направи.
— И на някого ще се отрази. Знам, че се опитваш да бъдеш справедлив, но няма как да избегнеш грешките — не е възможно. Няма как да останеш чист, когато се къпеш в кръв. Знам, че нито веднъж не си навредил на някого за собствено удоволствие, но кой ще ти повярва? В деня, в който късметът те напусне, веднага ще ти припишат всички загинали невинни. А лъжата лепне като смола за човека.