Героят на времето

— От тях умряха петстотин — продължи Демоа. — От останалите почти всички се възстановиха в един и същи ден.

— Но не и някои — рече Елънд. — Като теб.

— Като мен — повтори приглушено Демоа. — Триста двайсет и седем души продължихме да боледуваме, докато другите вече бяха на крака.

— Е, и? — попита Елънд.

— Това е точно една шестнайсета от разболелите се, милорд — обясни Демоа. — И ние продължихме да боледуваме точно шестнайсет дни. До последния час.

Чергилото изплющя от внезапен повей. Елънд не можа да потисне споходилата го тръпка.

— Съвпадение — рече накрая. — Когато се ровиш в статистиката, винаги се натъкваш на подобни неща, трудно обясними статистически аномалии.

— Не ми изглежда като обикновена аномалия, милорд — възрази Демоа. — Това число се появява отново и отново. Шестнайсет.

Елънд поклати глава.

— Дори и да е така, Демоа, това не означава нищо. Просто едно число.

— Точно толкова месеци е прекарал Оцелелия в Хатсинските ями — промълви Демоа.

— Съвпадение.

— На толкова години е била лейди Вин, когато станала Мъглородна.

— Пак съвпадение — упорстваше Елънд.

— Твърде много станаха съвпаденията, милорд.

Елънд се намръщи и скръсти ръце. Демоа, разбира се, беше прав. „Безсмислено е да отричам. Трябва да зная какво мислят хората, не да им противореча“.

— Добре, Демоа — рече той. — Да кажем, че нито едно от тези неща не е съвпадение. Изглежда, имаш някаква теория за тях.

— Тази, която ви казах одеве, милорд — оживи се Демоа. — Мъглите са дело на Оцелелия. Избират определени хора и ги убиват, други от нас се разболяват и винаги се спазва числото шестнайсет, за да ни докажат, че той стои зад тези събития. Тези които прекарват болестта най-тежко, са същите, които са ни навлекли гнева му.

— Е, като изключим умрелите, разбира се — рече Елънд.

— Вярно — потвърди Демоа и вдигна глава. — Така че… може би има надежда за мен.

— Не целях да те успокоявам, Демоа. Все още не приемам тази идея. Може би има странности, но интерпретацията се основава на предположения. Защо Оцелелия ще ти е ядосан? Ти си един от най-верните му последователи.

— Аз сам избрах този пост, милорд — обясни Демоа. — Той не ме е посочвал. Просто… започнах да проповядвам, а хората ме слушаха. Вероятно това го е разгневило. Ако го е желаел, щеше да ми го подскаже, докато беше още жив.

„Едва ли Оцелелия е мислел точно за това, докато е бил жив — рече си Елънд. — По-важно е било да разбуни духовете на скаа, да ги вдигне на бунт“.

— Демоа — заговори той, — знаеш, че приживе Оцелелия не е създавал подобна религия. Беше измислена от хора като теб чак след като той напусна този свят.

— Истина е — потвърди Демоа. — Но той се е явявал пред някои хора след смъртта си. И аз не съм един от тях.

— Не се е явявал пред никого — рече Елънд. — Това беше кандрата ОреСюр, с неговото тяло. И това също ти е добре известно.

— Да — рече Демоа. — Но кандрата действаше по заповед на Оцелелия. А аз не бях в списъка на навестените.

Елънд сложи ръка на рамото му и го погледна в очите. Знаеше, че Демоа не е малодушен. Беше го виждал да се изправя дръзко пред дваж по-висок от него колос.