Героят на времето

— Не биваше да ходиш там — каза Сет с привидно равнодушие.

Елънд повдигна вежди и смуши леко жребеца, с който яздеше из лагера. Тиндуил го бе научила да се показва пред хората, особено там, където от него се очаква да командва. Урок, който му допадна още тогава, и сега той бе яхнал коня си, — бе с черно наметало, за да скрие петната от сажди по дрехите си, и кръстосваше лагера така, че войниците да го виждат. Сет яздеше до него, завързан за специално изработеното седло.

— Нима смяташ, че с влизането си в града съм се изложил на прекомерна опасност? — попита Елънд и кимна на група войници, които бяха преустановили работата си, за да му отдадат чест.

— Не — отвърна Сет. — И двамата знаем, че не давам пукната пара за живота ти, момче. Освен това ти си Мъглороден. Щеше да се измъкнеш, ако положението стане напечено.

— Какво тогава? Защо според теб това да е грешка?

— Защото — рече Сет — си се срещнал с хората от града. Разговарял си с тях, танцувал си сред тях. По дяволите, момче. Не разбираш ли, че това е проблем? Когато удари часът за атака, ще се тревожиш да не би някой от тях да пострада.

Известно време Елънд яздеше мълчаливо. Вече беше свикнал с утринните мъгли. Те обгръщаха лагера и скриваха мащабите му. Дори с подсиленото му от калай зрение далечните палатки бяха само силуети. Сякаш яздеше през някакъв мистичен свят, място на неясни сенки и далечни звуци.

Беше ли грешка, че бе отишъл в града? Може би. Елънд добре разбираше какво има предвид Сет — знаеше колко е важно за един пълководец да гледа на враговете си не като на отделни хора, а като на множество. Пречка пред постигане на целта.

— Аз пък съм доволен, че го направих — заяви той.

— Зная. — Сет кимна и се почеса по гъстата брада. — И точно това ме ядосва, ако трябва да съм откровен. Ти си състрадателен човек. Това е слабост, но не е истинският ти проблем. Това, което ме безпокои, е неспособността ти да овладяваш това състрадание.

Елънд го погледна учудено.

— Не бива да се привързваш към противника си, Елънд — продължи Сет. — Трябва на всяка цена да избегнеш това положение! Дявол го взел, момче, всеки водач си има слабо място — победители стават тези, които се учат да надмогват недостатъците си, а не да ги подхранват! — Елънд не отговори и Сет въздъхна. — Добре, да говорим за обсадата. Инженерите отклониха няколко потока, водещи към града, но не мислят, че това е основният им източник на питейна вода.

— Така е — потвърди Елънд. — Вин откри в пределите на града шест големи кладенеца.

— Трябва да ги отровим.

Елънд не отговори. Двете половини в него продължаваха да воюват. Мъжът, който беше преди, искаше да защити колкото се може повече хора. Човекът, в който се превръщаше обаче, бе много по-голям реалист. Той знаеше, че ще дойде време, в което ще трябва да убива — или най-малкото да сплаши, за да спасява хора.