Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
На хубаво легло, всред пух и коприна, спяла мома — много по-хубава, отколкото си я мислел Сюлейман. Не може да бъде друга освен Ширин. Голям полилей светел над нея, защото княгинята не била свикнала да спи на тъмно.
Сюлейман се приближил да я види по-отблизо. Той се сковал от почуда пред неописуемата хубост. Стоял и гледал като омагьосан. Не смеел да се мръдне, да не би да събуди момата.
Но момата се събудила сама. Като видяла в стаята си момък, надала вик. От една съседна стая дотичала старата възпитателка.
— Махпейкер — викнала княгинята, но тоя път не вече тъй високо, — как е успял тоя мъж да влезе тук? Да не би ти да си го пуснала?
— Кой? Аз ли? — викнала възмутено бабата. — Как ще го пусна аз? Не само аз, но никой друг не би могъл да измами стражите, които кръстосват около крепостта. Па и нали знаеш, че има двадесет врати, все железни, които трябва да се отключат, за да влезе в тоя дворец? Ключовете се пазят от царя и неговия печат е ударен по на четири места на всяка врата. Не мога да разбера отде и как е влязъл тоя човек.
Додето княгинята и нейната възпитателка се разговаряли, Сюлейман Малек намислил как да обясни появата си в спалнята на момата.
— Хубава княгиньо — рекъл той на Ширин, — не бива ни ти, ни добрата ти възпитателка да се боите от мене. Аз не съм от ония подли мъже, които подкупват стражи и слугини, за да влязат в чужда къща, когато спят стопаните. Моите намерения са най-чисти и благородни. Не съм дошъл ни да крада, ни да убивам някого.
— Добре — казала Махпейкер, — кажи ни тогава, кой си и защо си дошъл посред нощ?
— Аз съм пророк Мохамед — рекъл тържествено и тайнствено момъкът. — Да, аз съм най-великият от пророците. Не разбрахте ли това от моето чудно влизане тук? Аз дойдох, защото се съжалих над тебе, хубава Ширин, която седиш затворена в тоя каменен дворец от години. Тебе е предречено да се омъжиш за непознат мъж. Тоя мъж съм аз. Няма защо баща ти да се плаши от предсказанието. Напротив, той трябва да се радва, че Аллах го удостоява с високата чест да му прати за зет своя обичен пророк. Когато се разчуе по цял свят, че Мохамед се е оженил за княгиня Ширин, всички царе ще се уплашат от Бахаман и всички царкини ще завидят на дъщеря му.
Ширин и възпитателката й се спогледали, сякаш се запитали с очи вярно ли казва момъкът. Той се боел, че няма да му повярват, ами ще се развикат да ги чуят стражите и да доложат на царя. Затова все поглеждал към прозореца, отдето се готвел да избяга.
Но жените излезли много лековерни. Те и двете повярвали на Сюлеймановите думи. Възпитателката си отишла в стаята и оставила момъка и княгинята да си приказват насаме.
Сюлейман прекарал в двореца до зори. Като обещал на Ширин да я посети и през идната нощ, той се качил в ковчега и стигнал благополучно в гората. Поспал до пладне, а сетне отишъл в града, дето си накупил храна за няколко дена. Взел си и разкошни дрехи, хубава чалма от индийска коприна и златен пояс. Накупил и всякакви благоухания.
Като се върнал в гората, облякъл се, накичил се и поръсил дрехите и косата си с миризми. Щом се мръкнало съвсем, полетял с ковчега към двореца.
Ширин не спяла. Тя чакала с нетърпение момъка, облечена в най-хубавите си дрехи, богато натруфена.
— О, велики пророче — рекла тя, като го видяла, че влиза през прозореца. — Аз бях почнала да се безпокоя. Боях се да не би да си забравил вече своята съпруга.
— Може ли такова нещо? — казал Сюлейман. — Щом се ожених за тебе, аз ще бъда твой. Само че през деня имам много работа на небето, та не мога да слизам между хората.
— Тъй си мислех и аз. Но защо ти си толкова млад? Изглеждаш ми като осемнадесетгодишен момък. А пък аз си мислех, че пророкът е старец.
— Ти не се лъжеш, моя Ширин. Пред хората аз се показвам обикновено наистина като белобрад старец с оголяла глава. Но пророците могат да вземат всякакъв изглед. Ако искам, аз мога да се явя и като разярен лъв.
— Ах, моля ти се — викнала княгинята, — недей се явява пред мене никога като лъв или като друго животно! Страх ме е от зверове.
— Добре. Щом не искаш — няма. Ще ти се показвам все такъв, какъвто ме виждаш сега.
— Все такъв те искам. Колко на хубаво ухаеш! Така ли ухаят всички светии на небето?
— Всички не, но — най-праведните, а те са само двама-трима души.
И през тая нощ Сюлейман прекарал в стаята на княгинята до зори. Преди още да се съмне, той отлетял в гората. Тъй правел в продължение на цяла седмица.
Но ето че дошъл денят, когато трябвало цар Бахаман да отиде да посети дъщеря си. Той тръгнал за двореца с неколцина от своите придворни. Като видял, че всички врати са заключени и печатът му върху тях стои непокътнат, рекъл: