Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
Дърводелецът дошъл. Чужденецът му заповядал да изработи ковчег, дълъг два метра и половина и широк метър и половина, А сам той през това време се заел да прави разни витла и пружини от железата, които бил донесъл.
Работата продължавала цял ден. Вечерта ковчегът бил готов. Платили на дърводелеца и го изпратили.
На другия ден чужденецът се заел да нагажда витлата и пружините и да ги забива в разни места на дървения ковчег.
Чак на третия ден ковчегът бил готов.
Тогава чужденецът рекъл:
— Можем вече да го изпитаме. Но това ще сторим някъде извън града. Къде мислиш, че ще бъде най-добре? Трябва никой да не ни види.
Сюлейман Малек предложил да отидат на чифлика му, който бил доста далече от града и на отстранено място.
Завили ковчега в един персийски килим, дали го на двама роби да го носят и тръгнали към чифлика. Сюлейман заповядал на робите да си отидат. Двамата мъже отнесли ковчега в градината. Там нямало кой да гледа опитите им.
Додето домакинът се чудел за какво би могъл да послужи ковчегът, чужденецът махнал килима, отворил капака на ковчега и влязъл в него. Току-речи в същото време ковчегът се вдигнал във въздуха и полетял с невероятна бързина. След миг се изгубил във въздуха. Сюлейман не го видял къде е отишъл.
Но ето че след минута-две ковчегът се показал отново на небето, над главата на Сюлейман. Като направил няколко кръга, бързо слязъл и кацнал на земята, тъкмо пред домакина.
Сюлейман не знаел с какви думи да изкаже голямата си почуда.
А чужденецът му рекъл:
— Не се чуди! Сам виждаш, че средството, за което ти приказвах, не е някаква магия, а проста машина, направена майсторски. С тоя ковчег ти ще можеш да пътуваш, без да се боиш от разбойници и зверове. Той се движи бързо И сигурно. Подарявам ти го. Служи си с него, ако искаш.
— Много ти благодаря — казал Сюлейман Малек. — Тоя подарък струва милиони и аз се чудя с какво да ти се отплатя. Но едно ми обясни: какви тайнствени думи изричаш, когато трябва да полети ковчегът, и какви други — когато трябва да слезе? Това не знам.
Чужденецът се разсмял.
— Нали ти казах — рекъл той, — че тук няма нищо тайнствено? Никакви думи не се изричат. Ако тоя ковчег лети по-бързо от птици, то се дължи на природните двигателни сили. Аз дълго съм се занимавал с механика, та знам тая наука. Правил съм и други машини, още по-чудни от тая.
Сюлейман поблагодарил на чужденеца още веднъж и като го видял, че не е богат човек — предложил му една кесия с жълтици.
— Не — рекъл оня, — благодаря ти, но аз не съм толкова беден, че да имам нужда от твоите пари. Знай, че онези, които имат такива големи знания, каквито имам аз, ще спомогнат винаги да си доставят малкото, без което е невъзможно на човека да живее.
Тая скромност учудила още повече Сюлейман.
— Добре — казал той. — Това си е вече твоя работа. Но покажи ми поне как да си служа с ковчега.
— Ей сега ще научиш всичко. Ще видиш колко е лесно.
Двамата влезли в ковчега. Чужденецът натиснал една пружина и машината се вдигнала във въздуха. После почнал да разправя на Сюлейман кое витло за какво служи.
— Завъртиш ли ей това витло, ще тръгнеш надясно. Завъртиш ли онова — ще полетиш наляво. Ако натиснеш ей тая пружина, ще се вдигнеш по-високо. Натиснеш ли пък оная — ще почнеш да слизаш. Желаеш ли да летиш бързо, ще навиеш ей тоя винт. Ако ли желаеш да забавиш летежа, ще развиеш същия винт. Както виждаш, и едно дете може да управлява машината: толкова е проста. Запомни, че най-чудните наглед неща са винаги много прости.
Както летели, Сюлейман почнал да опитва пружините, витлата и винтовете. Той разбрал, че има работа с великолепна машина, която го слуша повече от най-послушния кон. Освен това по всички стени на ковчега, както и на дъното му, имало дупки, през които могло да се гледа на всички страни. Човек можел винаги да знае къде се намира.
След като полетели доста, Сюлейман насочил хвърчащия ковчег към своята къща. Слезли в градината. Ковчегът бил пренесен в стаята на домакина. Чужденецът се сбогувал с него и си отишъл. От тоя ден на Сюлейман не се работело вече. Обзела го предишната леност. Защо му е да виси прегърбен по цели дни над стана, когато може да пътува по цял свет?
И ето че един ден той разпродал всичко, което имал (а то не било много), и решил да се махне от родния си град. За своите намерения обаче не казал никому нищо. Вечерта накупил храна и други припаси — толкова, колкото можел да побере ковчегът, — сложил в една преграда на дъното парите си и пренесъл машината в своята градина. Щом се мръкнало, полетял.