Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
— Съпруже мой — казала кротко Шехеристани. — По-добре беше да бе почакал мълчаливо, докато мине и това премеждие. Но ти наруши обета си; онова, от което се боях най-много, стана: ние не ще живеем вече заедно, дори няма и да се видим вече. Никакъв цяр на това зло няма. Ала преди да се разделим завинаги, ще ти кажа няколко думи, за да не мислиш, че съм толкова жестока, колкото ти се струвам. Знаеш ли какъв беше този огън, в който хвърлих момчето? Това, което на тебе ти се видя като огън, е един много изкусен и умен дух, комуто заповядах да вземе и възпита нашия син. Голямата бяла кучка не беше животно, а самодива, която също тъй ще обучи и възпита нашата дъщеря Балкиза и ще й преподаде всичко, каквото тя трябва да знае. И аз не се излъгах с надеждите си, както ще видиш. Нашите две деца са много добре възпитани.
При тия думи Шехеристани свирнала с уста. Веднага се явили три духа от ония, които я придружавали навсякъде, дето отиде.
— Лине, Лино, Лину — викнала им царицата. — Я идете бързо, та доведете двете деца — да ги види баща им!
След миг в палатката на Рузванчад се озовали чедата му — момчето и момичето. Те били много порасли и разхубавели. Момчето било силно и умно, а момичето — стройно и гиздаво.
Баща им ги прегърнал и проронил сълзи от радост.
Но жена му не го оставила да им се нарадва.
— Още нещо има да ти кажа — рекла тя. — Ти не знаеш защо унищожих припасите, които караше твоят везир за войската. Могулският цар желае смъртта ти, понеже иначе едва ли би превзел Китай. И най-смелият цар знае, че битката е нещо несигурно: не е известно кой ще излезе победител от нея. Той избра по-вярно средство. Подкупи твоя везир Вели. Обеща му да го направи цар на Китай, след като ти отнеме държавата, и му даде сто хиляди жълтици — да изтрови войската ти. И храната, и питието, което караше дългият му керван, бяха смесени с много силна отрова. Не вярваш ли? Повикай Вели и му заповядай да хапне от ония припаси, които е купил за твоите войници.
Рузванчад заповядал да повикат везира. Разпоредил се в същото време да донесат малко остатъци от храната. Донесли една шепа трохи, събрани в чувалите.
— Изяж това! — заповядал царят на везира.
— Господарю — казал оня гузно, — извини ме, но не съм гладен.
— Тъй ли? — викнал Рузванчад. — Гладен-сит, ще го изядеш! Иначе тутакси ще ти отсека главата.
Везирът видял, че царят знае всичко. Той избрал от двата вида смърт по-лекия: изял трохите и паднал мъртъв пред нозете на своя господар.
— Разбра ли сега, царю — казала Шехеристани, — че аз не върша нищо без причина.
— Разбрах — отвърнал Рузванчад. — Но друго нещо има, което не мога още да разбера: какво ще прави войската ми без храна? Припасите, които имаме, не ще ни стигнат дори и за утре. А нали ще водим бой?
— Аз ще ти помогна да надвиеш могулците и да им вземеш всичко, що имат. Подир няколко дена ще се върнете победители.
Рузванчад нападнал през нощта своите противници. Едни избил, а други обърнал в бяг. Много пленници и пребогата плячка взели китайците. Самият могулски цар паднал убит.
На сутринта Рузванчад, изненадан радостно от тази лека победа, не могъл да намери думи да благодари на съпругата си за помощта.
— Няма защо да ми благодариш — рекла тя. — Ти си вече победител. Можеш спокойно да се върнеш в столицата си и да бъдеш уверен, че никой неприятел не ще посмее да те нападне. Живей си щастливо! Сбогом.
— Как тъй „сбогом“? — викнал учудено царят. — Нима ще се разделим тъкмо сега, когато аз съм толкова щастлив? Остави настрана тия шеги!
— Не — рекла Шехеристани, — аз не се шегувам. Тоя път ще трябва да се разделим завинаги. Нима не помниш какво беше обещанието, което наруши?
— Прости ми, моя скъпа съпруго. Занапред ще те слушам във всичко. И през ум не ще ми мине да те укоря в нещо. Кълна ти се в обичта, която храня към децата си.
— Късно се кълнеш. Нашите закони са строги, както си забелязал. Ако зависеше от мене, на драго сърце бих ти простила. И дума не бих отваряла за онова, що стана. Но не зависи от мене. Сбогом. Ти оставаш без деца и без жена. Не ще ни видиш вече никога.
Шехеристани и децата й изчезнали. Рузванчад останал сам в палатката си, насред бойното поле, дето войниците му делели многобройната плячка.
— Да бяха ме победили и хванали в плен — си казал той, — не би ми било толкова тежко, колкото ми е сега.