Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Макар че нито джуджето (което оцеляло единствено благодарение на това, че един свещеник стоял на улицата, когато то прелетяло над стените на арената и буквално се строполило в краката му), нито великанът-човекоядец спечелили тогава свободата си, нямало никакво съмнение кой е победителят в този двубой. И в действителност изминало много време, преди някой да достигне Златния ключ на върха на Острието, защото дълго не открили начин как да махнат останките от минотавъра.
И сега Арак тъкмо разказваше страховитите подробности от тази битка на двамата си нови роби.
— Именно така се сдобих с това мое разнебитено лице — каза джуджето на Карамон, докато водеше големия мъж и кендера по улиците на Истар. — И точно по този начин аз и Рааг извоювахме името си в Игрите.
— Какви игри? — попита Тас и в същия момент се препъна във веригите си и се пльосна по лице на земята за всеобща радост на тълпата на пазара.
Арак го погледна навъсено и раздразнено.
— Махни тия проклети неща от него — заповяда той на грамадния великан-човекоядец с жълта кожа, който играеше ролята на телохранител. — Предполагам, че няма да избягаш и да изоставиш приятеля си, нали? — Джуджето се вгледа внимателно в Тас. — Не, не мисля така. Разбрах, че веднъж си имал възможност да избягаш, но не си го направил. Гледай да не побегнеш точно сега! — Естествените бръчки по лицето на Арак станаха още по-дълбоки. — Никога преди не съм купувал кендер, но в този случай нямах голям избор. Казаха ми, че вие двамата се продавате само заедно. Не забравяй само, че за мен ти си безполезен. Та какъв глупав въпрос ми беше задал?
— Как смятате да махнете веригите? Няма ли да ви трябва ключ. О… — Очарован и смаян Тас проследи с интерес как великанът-човекоядец хвана веригите с двете си ръце и ги скъса с бързо и рязко дръпване.
— Видя ли това, Карамон? — попита Тас. В този момент Рааг го изправи на крака и го бутна толкова силно по гърба, че кендерът без малко не се озова пак на земята. — Той е наистина страшно силен. Никога преди това не бях виждал великан-човекоядец. Та какво говорех? А да, за игрите. Какви са тези игри.
— Ами Игрите! — тросна се ядосано Арак.
Тас погледна към Карамон, но едрият мъж само поклати намръщено глава. Очевидно ставаше дума за нещо, което бе известно на всеки. Задаването на твърде много въпроси щеше да събуди подозрение. Кендерът се зарови в паметта си, опитвайки се да си припомни всяка история, която беше чул за древните времена преди Катаклизма. И изведнъж дъхът му секна.
— Игрите! — извика той на Карамон, забравяйки, че джуджето ги слуша. — Великите игри на Истар! Не си ли спомняш?
Лицето на Карамон помръкна.
— Значи там ни водиш? — извърна се Тас към джуджето с широко отворени очи. — Ние ще бъдем гладиатори? Ще се бием на арената, тълпите ще ни зяпат и така нататък! О, Карамон, представяш ли си! Великите игри на Истар! Ами разбира се, че съм чувал за тях…
— И аз също съм чувал — заговори бавно едрият мъж — и ти казвам, че тая няма да стане, джудже! Убивал съм хора преди, признавам, но само когато залогът е бил моят живот или техният. Гледката на кръвта никога не ме е радвала. Все още понякога се случва да виждам лицата им през нощта. Няма да убивам за нечие забавление!
Исполинът изрече това толкова непреклонно, че Рааг погледна въпросително към джуджето и повдигна леко тоягата си с ревностно изражение върху жълтото си, обсипано с брадавици лице. Но Арак го сряза с поглед и поклати глава.
С тези си думи Карамон се издигна в очите на кендера, който сега го гледаше с уважение.
— Не бях помислил за това — каза тихо Тас. — Предполагам, че си прав, Карамон. — Сетне той отново се извърна към джуджето. — Наистина съжалявам, Арак, но ние няма да можем да се бием за теб.
Арак се разкикоти.
— Ще се биете и още как. Ще попитате защо? Защото това е единственият начин да махнете тези нашийници от вратовете си, ето защо.
Карамон поклати упорито глава.
— Аз няма да убивам…
Джуджето изсумтя презрително.
— Къде сте живели вие двамата? На дъното на Сирион? Да не би всички в Утеха да са толкова тъпи като вас? Никой вече не убива никого на арената. — При тези думи очите на джуджето се напълниха със сълзи. Сетне той ги изтри и въздъхна. — Онези дни са отминали завинаги и това е много жалко. Всичко е нагласено.