Отмъщението на Монца

— Чест ли? — озъби се единият. — Ние?

— Вие сте дегизирани, за да нападнете подло генерала ни! — изсъска другият, почервенял от гняв.

— Така е. — Коска смъкна върха на острието си. — Направо съм прободен от срам. Предавам се.

Левият не се хвана. Този вдясно го погледна объркано и отпусна меча си за момент. Коска хвърли ножа си по него.

Оръжието прелетя във въздуха, заби се в младежа и той се преви. Коска скочи към него, целеше се в гърдите. Може би офицерът беше твърде наведен, а може би мерникът му изневери, но мечът закачи врата и отряза чисто главата, оправдавайки цялото точене. Тя отскочи, оплисквайки наоколо с кръв, и се удари в една от картините. Тялото падна напред, от врата бликнаха дълги струйки и запълзяха по пода.

Коска извика триумфално, но в този момент другият противник му налетя, размахваше меча бясно, сякаш щеше да тупа килим. Наемникът се наведе, отби, отскочи от дивашкия замах, спъна се в обезглавения труп, падна в кървавата локва и изпусна меча.

Офицерът изкрещя и скочи, за да довърши работата. Ръката на Коска посегна към най-близкото нещо, сграбчи го и го хвърли. Отрязаната глава. Тя уцели младежа в лицето и той залитна. Коска намери оръжието си и се завъртя. Ръцете, дрехите, лицето и мечът му бяха омазани с кръв. Напълно подходящо за човек с неговия живот.

Офицерът отново налетя с дивашки удари. Коска гледаше да отстъпва максимално бързо, без да падне, и симулираше изтощение, макар че не му се налагаше да се преструва много. Блъсна се в масата и лявата му ръка затършува отзад, напипа гърлото на вазата. Офицерът скочи напред с триумфален вик, който се превърна в смаяно възклицание, когато вазата полетя към главата му. Успя да я разбие с дръжката и керамичните парчета се разхвърчаха наоколо. Това обаче го остави открит за момент и Коска се хвърли отчаяно напред. Острието срещна лека съпротива, докато пронизваше бузата и излизаше през тила на противника му. Като по учебник.

— Ох. — Младежът залитна, когато Коска издърпа меча си и отскочи настрани. — Това… — Погледът му беше изненадан, като на човек, който се е събудил след пиянски запой и е открил, че са го обрали и са го вързали гол на уличен стълб. Коска не помнеше дали подобно нещо му се бе случило в Уестпорт или Етрисани. Онези години малко му се сливаха.

— Костааааан? — Офицерът бавно замахна и Коска отстъпи и го остави да се върти в кръг. Младежът падна, после се изправи. Кръвта се процеждаше през малката рана до носа. Окото над нея потрепваше, лицето му вече почваше да посивява.

— Ти… шшш…

— Моля?

Офицерът вдигна меч и нападна. Нападна стената. Удари се в картината с къпещото се момиче и сряза платното. След това залитна назад и я събори върху себе си. Единият му ботуш се подаваше под резбованата рамка. Не помръдна повече.

— Късметлийско копеле — прошепна Коска. Да умре под гола жена. Това си беше негова стара мечта.