Отмъщението на Монца

— Има и по-лесни начини за подрязване на плета, ако това целиш. — Той се хвърли напред със серия от разсичания, отблъсна я по чакъла. Монца прескочи някакъв войнишки труп и се скри зад краката на статуята. Мъчеше се да измисли някакъв начин, с който да го нападне. Откопча нагръдника и го остави да падне. Срещу майстор като Ганмарк нямаше да е от полза, а тежестта му само я уморяваше.

— Нямаш ли повече номера, Муркато?

— Ще измисля нещо, копеле!

— Мисли бързо. — Мечът му се стрелна между краката на статуята и я пропусна на косъм. — Няма да спечелиш само защото си ядосана. Или защото вярваш в справедливостта. Печели по-добрият, а не по-гневният.

Престори се, че ще мине откъм огромния десен крак, но вместо това тръгна в другата посока, като прескочи отпуснатия до пиедестала труп на Салиер. Монца го усети, отби меча и замахна към главата му, без елегантност, но пък със сила. Генералът приклекна навреме. Острието на калвеса удари добре оформения прасец на Столикус и откърти парченца мрамор. Тя едва успя да удържи оръжието и отстъпи. Ръката й беше изтръпнала.

Ганмарк се намръщи и докосна пукнатината в статуята.

— Ама че вандализъм! — Скочи към нея и тя пак заотстъпва. Ботушите й се хлъзнаха по чакъла, а след това и по ливадата. Опитваше да намери някаква пролука, но Ганмарк предусещаше всичко и се справяше с майсторство и проста ефективност. Дори не се бе задъхал. Колкото повече се биеха, толкова по̀ я опознаваше и шансовете й намаляваха.

— Трябва да внимаваш с обратното замахване. Твърде е високо. Така се ограничаваш и се откриваш. — Тя замахна отново, но той отби с отегчение. — И твърде много накланяш меча надясно, когато се протягаш. — Монца мушна, Ганмарк парира и мечът му се изви около нейния. С минимално извъртане на китката той изтръгна калвеса от ръката й и го прати на пътеката. — Видя ли?

Тя отстъпи смаяно назад. Видя блестящия връх на острието му. Мечът прониза лявата й длан, мина покрай костите, заби се в рамото и прикова ръката й към него — Ганмарк направо я наниза като месо и лук на гуркулски шиш. Болката дойде мигновено и тя изстена. Ганмарк изви меча и я събори безпомощно на колене.

— Ако мислиш, че е незаслужено, приеми, че е подарък от жителите на Каприл. — Отново завъртя меча си и Монца усети как върхът задълбава в рамото й, а стоманата стърже в костите на ръката й. Кръвта потече по униформата й.

— Да ти го начукам! — Тя го заплю, защото й оставаше само това или да запищи.

Ганмарк се усмихна тъжно.

— Много мило предложение, но брат ти беше по̀ мой тип. — Мечът му излезе от раната и Монца падна на четири крака, дишаше тежко. Затвори очи, очакваше острието да се забие между раменете й, точно както при Бена.

Чудеше се дали ще боли много и дълго. Много може би, но едва ли продължително.

Чу как стъпките му се отдалечават по чакъла и вдигна глава. Ганмарк подпъхна крак под калвеса и го изрита към ръката си.

— Точка за мен. — Подхвърли меча и той се заби в тревата до нея с нежно поклащане. — Какво ще кажеш? Да играем две от три, а?