Не пускай ножа

— Грешка — казва брадатият, гласът му е гневен и става все по-гневен. — Точно ти изобщо не ни трябваш.

— Не бързай, Фъргъл — казва доктор Сноу. — Нещо тук не е наред.

— Знаеш какъв е законът — казва родилното петно.

Законът.

Във Фарбранч също говореха за закона.

— Знам също, че обстоятелствата в момента не са нормални — отвръща доктор Сноу и се обръща с гръб към нас. — Трябва да им дадем възможност да обяснят.

Чувам как Бен поема дъх:

— Ами аз…

— Ти не се обаждай — пресича го брадатият.

— Каква е работата, Тод? — обръща се доктор Сноу към мен. — И вече е много важно да ни кажеш истината.

Поглеждам към Виола, после към Бен, после пак към Виола.

Коя страна от истината да разкажа?

Чувам как щраква петлето на една от пушките. Брадатият е вдигнал своята. Още двама-трима зад него са сторили същото.

— Колкото повече се бавите — вика брадатият, — толкова повече ми заприличвате на шпиони.

— Не сме шпиони — отвръщам бързо.

— Армията, за която говореше твоето момиче, е била забелязана да настъпва по пътя край реката — казва доктор Сноу. — Един от съгледвачите ни докладва, че се намира на не повече от час път.

— О, не — прошепва Виола.

— Тя не е мое момиче — казвам полугласно.

— Моля? — обажда се доктор Сноу.

— Моля? — казва и Виола.

— Тя е самостоятелна — добавям. — Не е ничия собственост.

Как само ме поглежда Виола!

— Чиято ще да е — обажда се брадата. — Имаме си една прентистаунска армия, която приближава, един прентистаунски мъж, дето се крие в храстите и едно прентистаунско момче, което живее сред нас вече седмица. Цялата работа яко смърди, ако питате мен.

— Той беше болен — отвръща доктор Сноу. — Беше в безсъзнание.

— Това ти го казваш — вика родилното петно.

Доктор Сноу се извръща към него много бавно.

— Лъжец ли ме наричаш, Дънкан? Спомни си, ако обичаш, че разговаряш с председателя на съвета на старейшините.

— А ти твърдиш, че не виждаш никакъв заговор в цялата тая история, така ли, Джаксън? — не отстъпва родилното петно, а вече е вдигнал и своята пушка. — Тука сме безпомощни като мишени. Кой знае какво са съобщили на армията си — той насочва дулото към Бен. — Но всичко това ще приключи незабавно.

— Не сме шпиони — повтарям аз. — Бягаме от армията толкова бързо, колкото трябва да бягате и вие.

Мъжете се споглеждат.

В Шума им чувам мисли за армията, за бягство от нея вместо защита на селището. Виждам как кълни гневът им, гняв, че се налага да направят избор, гняв, че не знаят кой е най-добрият начин да закрилят семействата си. Виждам и как гневът им постепенно се фокусира в една точка и тази точка не е армията, не са и те самите за това, че са неподготвени, въпреки че Виола ги е предупреждавала с дни, не е целият свят с несправедливото си устройство.

Мъжете фокусират гнева си върху Бен.

Фокусират гнева си върху Прентистаун, застанал пред тях в лицето на един-единствен самотен мъж.

Доктор Сноу коленичи и очите му се изравняват с тези на Джейкъб.

— Приятелче — казва той, — хайде сега да изтичаш обратно вкъщи, а?

Тати, тати, тати чувам в Шума на детето.

— Защо, тати? — пита той, а очите му не се откъсват от мен.

— Ами, бас ловя, че на козичката й е мъчно без тебе — казва доктор Сноу, — а то кой би искал да има тъжна козичка, как смяташ?

Джейкъб гледа баща си, после премества поглед върху мен и Бен, после оглежда и мъжете наоколо си.

— Защо всички са разстроени? — пита.

— О — отговаря доктор Сноу, — тук трябва да вземем едно решение, това е всичко. Ще се прибера веднага. Ти само тичай вкъщи да се увериш, че козичката е спокойна.

Джейкъб обмисля варианта за миг, после казва:

— Добре, тати.

Доктор Сноу го целува по главичката и разрошва косата му. Джейкъб хуква обратно по моста към дома. Когато доктор Сноу се извръща към нас, движението му е последвано от цял куп заредени пушки.

— Сам виждаш, че нещата не изглеждат много убедително, Тод — казва той и в гласа му има истинска тъга.

— Той не знае — казва Бен.

— Затваряй си устата, убиец! — виква брадатият и пушката му се обръща към Бен.

Убиец ли?

— Кажи ми истината — обръща се към мен доктор Сноу.