Не пускай ножа
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не пускай ножа». Краткое содержание книги:
— Ами, да ти кажа, нямаме много голяма надежда, Бен — обаждам се аз.
Той поклаща глава.
— Как смяташ, какво ви е движило досега? Какво ви е накарало да стигнете толкова далече?
— Страхът — отвръща Виола.
— Отчаянието — допълвам аз.
— Не — казва Бен и прегръща и двама ни. — Не, не и не. Вие сте изминали толкова път, колкото повечето хора на тази планета не са изминавали за целия си живот досега. Преодолели сте препятствия, опасности и неща, които са можели да ви убият. Надбягали сте една армия, един луд мъж и една смъртоносна болест, а и сте видели неща, които повечето хора няма да видят никога. Мислите ли, че е възможно да стигнете толкова далеч, ако не сте се надявали?
Двамата с Виола се споглеждаме.
— Разбирам какво се опитваш да кажеш, Бен… — започвам.
— Надеждата — прекъсва ме той и стисва ръката ми. — Надеждата ви е движила. Гледам в очите ви сега и ви казвам, че за вас има надежда, има надежда и за двама ви — очите му първо поглеждат мен, а после Виола. — Надеждата ви чака в края на пътя.
— Няма как да знаеш дали е така — обажда се Виола, а моят Шум се съгласява с нея против волята ми.
— Не — съгласява се Бен, — но го вярвам. Вярвам го вместо вас. Това е то надеждата.
— Бен…
— Дори и вие да не вярвате — продължава той, — повярвайте, че аз го вярвам.
— Ще вярвам по-силно, ако и ти дойдеш с нас — казвам.
— Ама той няма ли да дойде с нас? — изненадано се обажда Виола.
Бен я поглежда, отваря уста, после пак я затваря.
— Каква е истината, Бен? — питам. — Истината, която трябва да знаем?
Бен поема дълбоко дъх.
— Добре — казва.
Но в този миг от другия бряг на реката се чува високо и ясно:
— Тод?
И тогава осъзнаваме, че музиката на Карбонел Даунс се е смесила с Шума на мъже, които пресичат моста.
Много мъже.
Предполагам, че това е другата цел на музиката. Да ти пречи да чуеш кога някой те приближава изненадващо.
— Виола? — подвиква пак доктор Сноу. — Какво правите там вие двамата?
Аз се изправям и се оглеждам. Доктор Сноу пресича моста, държи за ръка малкия Джейкъб, води група мъже, които приличат на по-малко дружелюбни негови копия, всички ни пронизват с поглед и виждат Бен, виждат и как аз и Виола си говорим с него.
А после Шумът им започва да променя цвета си, защото един по един те осъзнават какво всъщност виждат.
А аз виждам, че някои носят пушки.
— Бен? — казвам тихо.
— Трябва да бягате — казва той полугласно. — Трябва да бягате веднага.
— Няма да те оставя. Не отново.
— Тод…
— Твърде късно — обажда се Виола.
Защото мъжете са вече до нас, преминали са моста и се насочват към храстите, където ние вече не се крием.
Доктор Сноу стига до нас пръв. Оглежда Бен от главата до петите.
— Това пък кой е?
А Шумът му изобщо не е дружелюбен.
35
Законът
— Това е Бен — казвам и усилвам Шума си, за да блокирам всички въпроси, които долитат от мъжете.
— А кой е Бен всъщност? — пита доктор Сноу, а очите му търсят и са нащрек. Бен е моят татко — казвам. Защото това е истината, нали така? За всичко важно той е мой татко. — Моят баща.
— Тод — обажда се Бен иззад гърба ми, Шумът му прелива от всякакви чувства, но най-силно е предупреждението.
— Твой баща? — казва един мъж с брада зад доктор Сноу, пръстите му са свити около приклада на пушката, макар и да не я повдигат.
Все още.
— Може би трябва да внимаваш кого обявяваш за свой родител, Тод — казва доктор Сноу и притегля малкия Джейкъб по-близо до себе си.
— Нали каза, че момчето било от Фарбранч — обажда се трети мъж с виолетово родилно петно под едното си око.
— Така ни каза момичето — доктор Сноу поглежда Виола. — Нали, Ви?
Виола издържа погледа му, но не отвръща нищо.
— На жена вяра не може да имаш — вика брадатият. — Това тука си е мъж от Прентистаун.
— Води армията право към нас — добавя родилното петно.
— Момчето е невинно — отвръща Бен, а когато се обръщам, виждам, че е вдигнал ръце във въздуха. — Само аз ви трябвам.