Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Ансел помълча малко, после шумно издиша.
— Когато чух за случилото се днес, нещата започнаха да си идват на мястото. Не познавам Рен много добре, но затова пък познавам хората. Той не е чак толкова самоуверен, за колкото се представя… особено що се отнася до теб.
Погледнах го учудено. Рен — не чак толкова самоуверен?
— Точно така — кимна Ансел, забелязал изненадата ми. — Рен може и да брани територията си, но не е глупав. Никога не би се нахвърлил на Шей току-така, посред час, освен ако не подозираше, че е възможно…
Той не довърши, сякаш онова, което искаше да каже, бе прекалено болезнено.
— Освен ако не подозираше какво? — намръщих се; струваше ми се, че сърцето ми ще изскочи от гърдите.
— Че си влюбена в Шей — прошепна брат ми, без да откъсва поглед от лицето ми.
Сърцето ми слезе в петите, не можех да си поема дъх. Затворих очи.
„Влюбена ли съм?“
— Кала?
Едва го чувах, толкова силно бучеше кръвта в ушите ми.
— Превърна ли го в Страж?
Толкова яростно забих нокти във възглавницата, че я раздрах.
— Това би обяснило много неща — Ансел говореше тихо и разсеяно прокарваше пръсти по фигурките върху покривката. — Искала си Шей да е един от нас, за да не трябва да си с Рен. Той е бил другият вълк в пещерата, нали?
Не знаех нито какво да направя, нито какво да кажа. Да призная истината или да наговоря още лъжи? Не исках да забърквам Ансел и Брин във всичко това. Вече бяха излъгали Рен, за да ме защитят. Не можех дори да си представя какво ги очакваше, ако съзнателно се опитаха да измамят Пазителите.
Яростно поклатих глава и загрижеността за тях сама сложи лъжата в устата ми:
— Не. Изобщо не е това. Бил е просто вълк единак, а аз влязох в пещерата сама. Съжалявам, че трябваше да разбереш по този начин. Трябваше по-рано да говоря с вас и да ви благодаря, задето не ме издадохте.
— Какво си търсила в пещерата? — попита Ансел, в чийто поглед още се четеше съмнение. — Какво си се опитала да направиш?
— Знам, че беше глупаво от моя страна — измърморих аз. — Обзе ме любопитство, докато патрулирах, и реших да надникна. Избягах, когато надуших паяка.
Той потръпна.
— И аз бих избягал. Не бях виждал подобно нещо.
— Аз също — промълвих, потънала в спомени за битката, за Халдис, за Шей.
— Трябваше да ни кажеш — намръщи се Ансел. — Рен побесня. Той е добър алфа и иска да сме единни.
— Знам.
— Нямаш ли ни доверие? Знам, че доста неща се промениха покрай новата глутница, но ние си оставаме твои приятели. Никога няма да те предадем, Кала.
— Съжалявам, Ан — отвърнах, събирайки смелост за онова, което исках да попитам. — Защо решихте, че съм превърнала Шей в Страж? Имам предвид, освен заради миризмата в Халдис.
Ансел вдигна поглед и аз видях, че в сивите му очи гори леден пламък.
— Защото бих избягал с Брин, ако се опитат да ми забранят да бъда с нея. Ако тя не беше една от нас, щях да й кажа и бих прекарал целия си живот бягайки, само и само за да бъда с нея.
Изгледах го продължително и бавно кимнах.
„Обича я. Това е истинска любов. Не може да е друго.“
— Благодаря ти, че не ми се разкрещя заради това, което казах току-що — рече той с тъжна усмивка.
На гърлото ми беше заседнала буца и кимнах безмълвно.
— Ще ми се да ми кажеш какво изпитваш, Кал. Наистина искам да ти помогна. И Шей, и Рен са страшно свестни, ще те разбера, когото и да предпочетеш. Просто трябва да следваш сърцето си.
По лицето ми пробяга сянка.
— Не е толкова лесно.
— Напротив — изсумтя той сърдито. — Господи, Кала, нищо ли не обичаш?
Загледах в леглото.
„Може би наистина не обичам нищо. Просто се опитвам да бъда силна. Ами ако да съм алфа, означава да не мога да обичам никого?“
Когато отново вдигнах очи и го погледнах, Ансел потръпна при вида на обляното ми в сълзи лице.
— Съжалявам. Толкова съжалявам. Това, което казах, беше ужасно.
Усмихнах се през сълзи.
— Обичам теб, братко — отвърнах и протегнах ръце, за да го прегърна.
Той облегна глава на рамото ми и нежно разроших непокорната му коса. Копнеех да му разкажа всичко. Чувствах се ужасно самотна и исках да споделя с някого, ала не можех да рискувам. На всяка цена трябваше да държа глутницата си настрана от тази бъркотия възможно най-дълго.
— Обичам и останалите от глутницата — промълвих, сякаш исках да проверя силата на това твърдение. — Ан, обещай ми, че каквото и да се случи, ще бъдеш силен. Имам нужда от теб, за да защитаваш Брин и останалите.