Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
Направо да полудееш! Най-сетне той забеляза и мен.
— Добре съм. Дори повече от добре. Сега зная как трябва да се заснеме твоята дан за ангелите.
— Аз също.
Най-сетне той ме прегърна.
И аз май заплаках.
Масата за хранене, край която навремето бяха яли кралете ловци, сега много приличаше на канцеларско бюро.
Върху нея имаше страшно много книжа, снимки и някаква непозната, но сложна техника в куфарчета и без куфарчета.
Инспекторът беше типичен французин и дори нещо повече — типичен френски инспектор, който приличаше едновременно на Ален Делон и Жан-Пол Белмондо от някой много известен криминален филм, носеше широк светъл шлифер, безупречна риза и небрежно завързана ярка контешка вратовръзка. Говореше по телефона и в същото време ми даваше обяснения, без да вади цигарата от устата си:
— Общо взето, ние уважаваме „Salladin“. Целият свят уважава „Salladin“… — Разбира се, самият факт, че техният високопоставен служител беше тук в момента на произшествието и фактически провеждаше разследването, много опростява нещата. — Но, мадам — посочи той с широк жест затрупаната с книжа кралска маса, — всичко това тепърва трябва да се оформи. Да не говорим за това, че трябва да се преосмисли.
— Глупости. Най-много след петнадесет минути ще получа разрешението на ръководството си, а ти, приятелю, ще получиш копие от моя рапорт. И всичко моментално ще си отиде на мястото. И цялата тази камара ще придобие подреден и достоен вид и дори ще бъде сортирана в папки. — Сега вече разбирах защо моят мрачен шофьор говореше толкова странно на френски и толкова добре на руски. Той беше англичанин, който отдавна живееше в Русия. И, разбира се, не беше никакъв шофьор.
— А освен това ще бъде прошнуровано, прономеровано и дори подредено на полиците. — Това беше Фьодор. Въпреки че развихрилият се високопоставен служител на „Salladin“ едва не го цапардоса по муцуната, а френският му колега, който пристигна по-късно, без малко не му щракна белезниците, той беше в прекрасно настроение. И се опитваше да се шегува.
— Млъкни! Мрачната сянка на убийството по непредпазливост още виси над тъпата ти глава.
— Нали вече решихме, че това е нещастен случай?
— Ние решихме. Но това момче си има началство. А вашият дважди покоен съпруг може да има и покровители.
— Покойник с покровители? Това вече звучи интересно. А освен това кого са изпратили по непредпазливост на онзи свят?
— Добре де, стига с тази препирня.
— Освен това вие не говорите по същество. Да, старче, твоето началство сигурно ще прояви лоялност, аз ще получа рапорта и пъзелът ще се нареди. Но какво ще направят руснаците?
— Какво да направят руснаците?
— Наследниците на този тип. На предполагаемата жертва. Според тях, дали те ще се съгласят, че това е нещастен случай?
— Те стоят точно пред вас. Ще се съгласят.
— Sur mon Dieu! Казваха ми, че руските престъпници са по-свирепи от италианските, бразилските и китайските, взети заедно. Но в нашите затънтени места…
— Изобщо не са по-свирепи. Бих казал, че си имаме работа с криминална структура по типично европейски образец. Може би по северноамерикански. Но така или иначе, тя се основава на класически пазарни механизми. Макар че трябва да призная, че се характеризира и с известна руска специфика.
— Аха, значи трябва да признаеш, така ли?
— Трябва. Или по-точно, мога. Но изключително и само в психологически аспект.
— Само не ми говори за Достоевски.
— Защо да не ти говоря? Той е много подходящ.
— Тъй и не можах да го разбера.
— Сега ще го разбереш.
— Сигурно.
— И то из основи.
Изрекохме това почти в хор.
Двама руснаци и един британец го казаха почти едновременно на един смутен французин.
Телефонът в джоба на нашия британец иззвъня почти нечуто, но всички го чуха.
И зарязвайки приличието, всички напрегнато се заслушаха в кратките му реплики.
От този разговор зависеха много неща и изглежда те се решаваха в наша полза.
— Точно както си мислех. Ще получиш копието от рапорта утре сутринта.
— Ами ние?
— Вие няма да го получите. За вас няма разрешение.
— Тогава кажете за какво става дума.
— Или аз ще споделя съображенията си.
— Би било любопитно. Но много ми се спи.
— И съм гладен.