Дяволската колония

Червената светлина над панела се смени със зелена и стоманената врата, тежаща цели двайсет тона, започна да се отваря сама. Измина цяла минута, преди да се образува достатъчно широк отвор, през който да минат.

— След мен, ако обичате — каза Уолдорф и влезе. Явно щеше да играе ролята на техен водач.

Линдъл застана най-отзад, за да не ги изпуска от поглед.

— В момента — започна Уолдорф — тук се пазят около сто и петдесет милиона тройунции или четири хиляди шестстотин шейсет и пет тона злато, достатъчно за изливането на куб със страна шест метра. Разбира се, това не е особено удобен начин за съхраняването му. Именно затова е и Хранилището. Изградено е на два етажа, като всеки етаж е разделен на по-малки помещения. Ще влезем на първия етаж, но има и подземно ниво.

Уолдорф се дръпна да им направи път и се обърна към Грей.

— Това означава, че трябва да проверите голяма площ. Ако има някакъв начин да ограничите търсене то, сега е времето да го кажете. Иначе ще останем тук доста време.

Грей мина през дебелата стоманена врата и се озова в коридор, разделен на по-малки хранилища. В тях проблясваха златни кюлчета, наредени от пода до тавана. Самият им брой всяваше смут.

Грей успя да откъсне поглед от златото и се обърна към Уолдорф.

— Предполагам, че първият ми въпрос би трябвало да е дали тук не се съхранява нещо необичайно, нещо различно от златни кюлчета.

— Какво? Като контейнери бойни отровни вещества, наркотици или биологично оръжие ли? Чувал съм какво ли не. Дори че тук се пазят телата на Джими Хоффа8 и на извънземните от Розуел. В миналото тук наистина са се държали някои безценни исторически предмети. През Втората световна война сме съхранявали оригиналите на Декларацията за независимостта и Конституцията, както и английската Велика харта на свободите и скъпоценностите на няколко европейски държави. Но от десетилетия тук не се е променило почти нищо. Всъщност от много години в Хранилището не е влизало или излизало никакво злато.

— Тогава ми разкажете за самото злато — каза Грей. — Виждам много кюлчета, но има ли и други златни предмети освен тях?

— Разбира се. Пазим отделни златни монети и кюлчета, направени от стопени монети. Освен стандартните кюлчета имаме и по-стари — тухли, плочки, блокчета и какво ли не още.

— Стари златни кюлчета? — насочи се направо към целта Монк.

— Да, сър. Имаме кюлчета от всеки период на американската история.

Грей кимна и каза:

— Точно това искам да видя. И по-точно всичко от Монетния двор във Филаделфия от времето на колониалната епоха.

Дружелюбният маниер на Уолдорф леко поизстина.

— И какво общо с националната сигурност има това?

— Не сме сигурни — каза Грей, което в общи линии беше самата истина. — Но бихме могли да започнем оттам.

— Добре, вие ръководите това търсене. Ще трябва да слезем долу. Повечето злато там не е било местено, откакто е било домъкнато в Кентъки с вагон.