Мрак

— Не, ето какво: вие не искате вашият син да влезе в затвора като насилник на деца. Няма нищо по-лошо от това да си в затвора като насилник на деца. Виждал съм го. Онези хора вършат кошмарни неща. Затова ви трябва добър адвокат, а той струва пари. Трябва ви адвокат веднага, не след седмици, не след дни. Веднага. Тези неща трябва да се овладяват веднага.

Пати кимна и зачака. Речта на мъжа й напомни рецитацията на търговец на коли: трябва да го направите сега, точно този модел на тази цена. Тя винаги се объркваше в тези разговори и винаги купуваше онова, което й каже търговецът.

Мъжът натисна шапката си надолу и издиша тежко като бик.

— Самият аз някога бях фермер, а също моят баща и неговият баща преди това. Осемстотин акра, добитък, царевица, пшеница, близо до Робнет в Мисури. Доста голяма ферма, като вашата.

— Ние никога не сме имали осемстотин акра.

— Обаче имате семейна ферма, имате собствена земя. Земята си е ваша, мамка му. Ние, фермерите, сме измамени. Казват ни: садете от ограда до ограда и ние го правим. Купувайте още земя — така ни казват — понеже искат да печелят повече от нас. А после: извинете, дадохме ви лош съвет. Затова просто ще ви вземем фермата, нищо че това място е на семейството ви от поколения, ние ще го вземем, не се сърдете. Вие сте глупаци, че ни повярвахте, ние не сме виновни.

Пати и преди го беше чувала, беше си го мислила. Сделката беше несправедлива. „Но да се върнем на сина ми.“ Тя се наклони на една страна и потрепери, постара се да бъде търпелива.

— Така, аз съм бизнесмен, не съм счетоводител, не съм политик. Обаче мога да ви помогна, ако проявявате интерес.

— Да, да, много бих искала — каза тя. — Моля ви.

А си мислеше: „Не се надявай, не се надявай толкова много“.