Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
При Духър беше различно. Не само че бе нападнал Глицки по няколко различни повода, беше заплашил кариерата и репутацията му — последствията още не бяха отшумели — но това, че бе убил жена си, беше нещо различно.
Обвиняемият седеше със спокойно изражение на лицето, а от двете му страни помощниците му се опитваха да не изглеждат нервни и ядосани, ала според набитото око на Глицки, не успяваха. Предположи, че това е реакцията им на историята в „Кроникъл“ и снимката — Духър и Кристина се целуват на неосветената предна врата.
Кристина беше стиснала устни. Преструваше се, че чете от папката пред нея, но твърде често вдигаше очи, за да го прави наистина.
Уес Фаръл изглеждаше по-сдържан. Беше професионалист и знаеше, че не бива да показва чувствата си пред съдебните заседатели. Но Глицки го бе чул да отговаря на един от въпросите на Духър. Като че ли двамата мъже вече не бяха най-добри приятели.
Въпреки подробния подход на Томасино към разпитите на потенциалните съдебни заседатели, след като отстрани хората, които знаеха за процеса, и другите очевидни невъзможности — жертви на други престъпления, членове на семейства на служещи в системата на правораздаването — изборът на съдебни заседатели протече бързо. Сега беше четвъртъкът на първата седмица, обедната почивка бе минала и шоуто набираше скорост.
Аманда беше споделила с Глицки, че не вярва в съществуването на такова нещо като изкуство за избиране на съдебни заседатели. Въпреки всичките специални теории, които хората създаваха, малко или много изборът бе лотария. Очевидно Уес Фаръл споделяше това твърдение. Аманда имаше предпочитания към омъжените жени за сметка на неженените мъже, а ако можеше да се добере и до азиатци, още по-добре, но това като че ли бяха единствените ѝ критерии. Фаръл харесваше работещи мъже. Но и двамата адвокати бяха единодушни в едно — да свършат тази работа възможно най-скоро.
И сега новата Аманда Дженкинс се бе изправила пред дванайсетте избраници. Глицки се опита да прочете нещо по лицата им, но не знаеше какво да търси. Никой от тях не избягваше погледа му, но и ничии очи не се спираха продължително на неговите. Гледаха Аманда.
Жените бяха седем, а мъжете — пет. Петима — двама мъже и три жени — бяха, както би ги описал Глицки, добре облечени. Други пет си бяха навлекли нещо, което можеше да мине за уважаващо съда облекло. От останалите двама единият беше млад бял мъж с набола брада и дълга коса. Носеше избеляла армейска риза, която нито бе закопчал, нито запасал в панталоните, а отдолу имаше тениска. Аманда го беше оставила, защото бе предположила, че няма да е особено добре настроен към адвокати като Духър. Цяло чудо беше, че и Фаръл не се заяде с него.
Другият беше много едър испаноговорещ мъж на средна възраст с дънки и дънкова риза, с която сигурно често ходеше на работа. Очевидно Фаръл го бе поискал, защото беше католик, а Аманда каза на Ейб, че не се е противопоставила, защото си мислела, че той се преструва на по-глупав, отколкото е в действителност.
Имаше четирима азиатци (три жени и един мъж), двама испаноговорещи (една жена и един мъж), трима афроамериканци (две жени и един мъж) и трима бели (една жена и двама мъже). Глицки нямаше представа какво е демографското значение на това разпределение, а Аманда с типичния си нетърпящ празни приказки стил му бе отговорила на обяд: „Никой си няма представа“.
Сега щеше да се обърне към тях, а Глицки си мислеше, че въпреки не толкова агресивния ѝ външен вид, езикът на тялото ѝ не работеше в нейна полза. За да не стои с празни ръце, тя държеше един жълт бележник и стърчеше пред заседателите, леко отпусната на единия си крак.
Аманда не криеше факта, че не обича съдебните заседатели, не гори от желание да им обяснява всички факти така, че и глупак да разбере опасния свят, в който се намираше. Според Глицки това бе изписано на лицето ѝ, особено в насилената ѝ усмивка. Поне за Ейб беше ясно. Надяваше се да греши.
Но никой в тази зала не бе дошъл да създава нови приятелства. Предполагаше, че сериозното държание не е най-лошия недостатък на един адвокат, макар да знаеше, че всички преуспели адвокати се държат много човешки със съдебните заседатели.
— Дами и господа съдебни заседатели. Добър ден.
Тя провери бележките си — може би все пак бележникът служеше за нещо — пое дъх и започна:
— Както ви каза съдия Томасино, встъпителното слово на обвинението ще ви запознае с доказателствата по делото, доказателствата, които Народът на щат Калифорния ще използва да ви покаже фактите, с които след това ще докажем извън всяко съмнение истината — че на седми юни тази година Марк Духър — тя се обърна и за да предизвика ефект, посочи към него, — тук намиращият се обвиняем по своя воля и с умисъл е убил съпругата си Шийла. Ще ви представя доказателства за това, което се е случило през онзи вторник. Времето е било изключително приятно, слънчево, с температура около 22 градуса. Към четири и половина обвиняемият — по време на процеса Дженкинс щеше да се опита възможно най-много да обезличи Марк Духър, като избягва да споменава името му — се обажда на съпругата си Шийла Духър и ѝ казва, че днес ще излезе по-рано от работа и че ще имат романтична вечеря. Добре звучи, нали?