Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
— Знаеш ли ти как се чувстваш?
— Не съвсем. Объркан, предполагам. Ужасно виновен, въпреки че в този контекст това не са най-подходящите думи. Искам да кажа…
Тя покри ръката му със своята.
— Знам какво имаш предвид. Мислиш, че е твърде скоро.
— Не знам кое е „твърде скоро“. Но знам това сега какво е, а и вчера също.
— И аз.
Той се усмихна.
— Не говоря за чувството.
Кристина стисна дланта му.
— Аз пък да.
Духър отдръпна ръката си.
— Не, има още нещо и не мисля, че мога да му имам доверие. Не мога.
— Какво?
— Това, че двамата се събрахме по този начин, стресът на цялата ситуация. Ти помагаш на защитата ми, аз завися от теб. Изкуствена среда.
— Събрали сме се заедно не по наше желание?
Той остави чашата си и криво се усмихна.
— Подиграваш ли ми се?
Тя се наведе към него.
— Мъничко.
— Добре, но аз говоря сериозно. Мисля, че заслужаваме по-добра възможност от тази. Особено ти. — Духър въздъхна. — Никога не съм си мислил, че отново ще обичам някого, а ето сега и изобщо не му е времето. Нищо не е както трябва.
— Не всичко — каза Кристина.
— Почти.
Тя клатеше глава.
— Чувстваш, че ме обичаш. И аз те обичам. Почти всичко е както трябва.
Той завъртя чашата си, по тезгяха останаха малки кръгчета.
— А ако ме осъдят за убийство, ще изляза от затвора, когато ти станеш на повече от моите години.
— Няма да те осъдят. Не си го направил ти.
— Аз бих казал, че не трябва и на съд да ходя, защото не съм го направил. Но както виждаш…
Тя отпи от виното.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
Той впери поглед в земята, отново въздъхна и вдигна очи.
— Че те обичам и ме изкушават две неща. Първото е да те заведа горе и да не мисля кое какво означава или докъде може да доведе.
— Избирам това — каза Кристина.
Той докосна лицето ѝ.
— А второто е да се преструвам, че нищо такова не съществува, да се преструвам, че вчера е имало момент на слабост. Но не мисля, че е така. Мисля, че беше нещо истинско, толкова истинско, че се ужасявам да не го заплашим по някакъв начин.
— И как ще го направим?
Той затвори за миг очи и пое отново дъх.
— Като правим каквото и да е. Точно сега сме в тенджера под налягане. Мисля, че трябва да изчакаме, докато не се измъкнем от нея, докато не видим накъде отиваме.
— Зная къде отивам аз. Право тук.
— Ако е така, и аз съм тук. Може би трябва да признаем това, което е между нас, тази връзка, и след това да я оставим някъде, докато не ѝ дойде времето.
— И кога ще бъде това, Марк?
— Когато всичко свърши. Когато ме оправдаят. Не би трябвало да отнеме много време, още няколко седмици, може би месец. След тази драма, след досадните погледи, ще видим къде се намираме. Но това… нямам му доверие. Много лесно ще е да се оплетем в мрежите на романтиката…
— Не мисля.
— Не става въпрос за мислене, Кристина. Реалността ни принуждава. Ето ме — класическият трагичен герой — невинен мъж, обвинен по погрешка, а ти си моята спасителка. — Той покри ръцете ѝ със своите. — Не казвам, че чувството не е истинско. Казвам, че може би не ние — истинските хора — изпитваме тези чувства. Това са ролите ни и те са временни. А аз не искам ние да сме временни. Не бих го понесъл.
Тя го гледаше настойчиво и изведнъж в очите ѝ блесна закачлива искрица.
— Последният благородник в Америка трябваше да се падне точно на мен. — Приближи се до него и притисна устни към бузата му. — Не се доверяваш на моментната страст, така ли?
— Тя няма да избяга, Кристина. Ако е истинска, ще ни намери отново.
Кристина отново го целуна.
— Добре. — Потърси лицето му. — Междувременно ще се държа професионално, няма да давам храна на клюкарниците, няма да ги снабдявам с материал. Но когато всичко свърши, те предупреждавам, че ще съм тук. За теб.
Въоръжен с камера за нощни снимки, фотографът на „Кроникъл“ ги хвана как се целуват на входната врата — нищо страстно, но стояха един до друг, прегръщаха се, пожелаваха си лека нощ почти две минути.
Достатъчно беше.
32
За Глицки галерията вече не съществуваше.
Съдбата на Марк Духър щеше да се реши от другата страна на перилата, той хвърли поглед към масата на защитата и усети как кръвта му завря от омраза. Рядко чувстваше подобно нещо. Имал си бе работа с доста мерзавци, много от които бяха извършвали отвратителни престъпления, но собствените му чувства никога не се бяха превръщали в нещо лично.