Вина

Когато Томасино обяви обедната почивка, Глицки си проправи път през тълпата в галерията и след това мърморейки „Без коментар“ се провря през журналистите в коридора. Качи се по стълбите, а не в претъпкания асансьор, до отдел „Убийства“, до своите собствени три метра и половина лично място. Искаше да си изяде кифлата и ябълката на спокойствие и може би да отхвърли малко административни задачи, преди съдът отново да се събере в един и половина.

Но още не направил и крачка навътре в стаята, видя на бюрото си Пол Тию. Заедно с някакъв мъж — дълга коса, блеснал поглед, напомпан, нещастен и раздърпан. Глицки веднага разпозна симптомите — човекът беше друсан с метамфетамини.

— Помниш ли Чаз Браун? — попита Тию.

Глицки се канеше да кимне, да му стисне ръката, да се държи възпитано, но Браун не му даде такава възможност.

— От къде на къде няма да свидетелствам? Колко време се мотах с вас, а сега за мен какво?

Тию се намеси:

— Чаз чул за решението на Томасино от приятелите си в съдебната зала. Надяваше се да изкара още няколко дни в „Мариот“. — Градската управа настаняваше свидетелите си в различни хотели и Чаз очевидно се бе надявал на по-дълга ваканция.

Ейб не беше особено впечатлен.

— Решението не е наше, Чаз. Искахме да свидетелстваш. Съдията реши друго. Ние губим.

— Защо? Онзи там убива един, после друг, след това и жена си. И ми казваш, че няма връзка.

— Напротив.

— И защо тогава бе, човек?

— Няма доказателства. Няма доказателства, че е имало убийство.

— Ами аз че го казвам, това не е ли доказателство?

Глицки запази спокойствие.

— Не си го видял, Чаз. Не си бил свидетел. Сайгонските архиви, ако е имало такива, са унищожени. — Той сви рамене и повтори: — Губим.

— Говорихме ги тези неща — намеси се Тию. — Какво искаш да направим, Чаз? Още една вечер да преспиш в „Мариот“? — Той хвърли пълен с надежда поглед към Глицки.

— Ами на всички съм казал, че ще участвам в процеса…

И сега, помисли си Глицки, дори и тази мъничка слава щеше да го подмине. Представи си колко разочароващо може да бъде това, но най-вече му се искаше Чаз да си тръгне. Вече не им трябваше, а и не беше от най-подходящите посетители на Съдебната палата.

— И Духър ще се измъкне, нали?

— Надяваме се, че няма да стане така, Чаз. Затова е и този процес.

— Но не искат да слушат за онзи, когото уби там?

— Страхувам се, че не.

— Кучи син — процеди Чаз. — Никога не си плаща за нищо, нали?

В този момент нещо в Глицки се преобърна. И преди се бе срещал с Браун и той никога не бе напълно трезвен, но никога и откровено враждебно настроен към Духър. Може би сега това се дължеше на хапчетата, но като че ли изведнъж се появи и нещо друго.