![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Лицето й бе толкова слабо, толкова бледо. Уморено, много уморено. Значи денят по всяка вероятност няма да е добър.
Милдред твърдо реши да я накара да поизлезе — може би разходка с кола до „Ханингтън Гардънс“? Миналия месец двете прекараха един прекрасен час в разходка със скоростта на охлюв, която госпожата налагаше. Седмица по-късно Милдред бе предложила да я повторят, да отидат до художествената галерия, но госпожата се възпротиви. Може би друг път, мила.
Някога, преди време, кадилакът и линкълнът се караха от шофьори. Кадилака вече го нямаше. Милдред се бореше с линкълна… колко ли бензин имаше в резервоара?
Ако не пътуване с кола, то поне разходка в задния двор, малко свеж въздух. Може би следобед.
— Ето ви закуската, госпожо.
— Благодаря, Милдред. — Каза го механично, толкова учтиво, че на Милдред й стана ясно, че госпожата не беше гладна и вероятно няма да се докосне до храната.
Тялото се нуждаеше от поддържане. Това подсказваше елементарната логика. Да, въпреки образованието си, дипломата от колежа в Уелсли — най-изисканото учебно заведение за жени в Америка, госпожата понякога, изглежда, не осъзнаваше основни неща. В такива моменти Милдред се чувстваше като по-голяма сестра, която се грижи за малко дете.
— Трябва да ядете, госпожо.
— Благодаря ти, Милдред. Ще се постарая.
Милдред остави храната, дръпна завесите, взе подноса за легло и го постави пред нея. Забеляза, че на едно място плисетата на пердето са разбъркани, оправи ги и погледна през прозореца. Покритият със сини плочки басейн, който той бе проектирал като двойник на басейна на г-н Хърст в Сан Симеон, беше празен и зацапан с кафяво. Гледката на чемшировата горичка беше прекалено болезнена. Милдред извърна поглед, но попадна на агресивния изглед на Централен Лос Анджелис. Всичкото това стъкло и бетонът отблизо изглеждаха ужасно, но отдалеч може би придобиваха някаква… монументалност.
Когато пак се извърна, госпожата бършеше очите си.
Плачеше ли? Милдред не бе чула и стон.
Госпожата издърпа салфетка от порцелановата кутия и безшумно издуха носа си. Пак ли настинка? Или наистина плачеше.
— Ето, госпожо, препечена филийка, както я обичате.
— Прости ми, Милдред, закуската е прекрасна, но… може би след малко, моля те, остави я.
— Малко кафе за апетит, госпожо?
Госпожата понечи да откаже, но после рече:
— Да, моля.
Милдред взе добре увитата кана и насочи димящата тъмна течност в чашата в стил „Роял Уорчестър“. Госпожата вдигна кафето. Ръцете й трепереха толкова много, че трябваше да хване чашата и с двете, за да я задържи.
— Какво има, госпожо?
— Нищо. Всичко е наред, Милдред. Каква красива роза!
— Тази година станаха много големи. Сезонът ще е добър за розите.
— Да, сигурна съм, че ще е така… благодаря ти, че си си направила труда.
— Нищо не ми костваше, госпожо.
Всяка сутрин си разменяха едни и същи реплики. Стотици сутрини наред. Ритуал, а не формалност, защото благодарността на госпожата беше искрена, беше учтива като кралица, дори по-учтива. Но какво се бе случило с благородството й! Беше трудно да бъде наречена американка. Беше по-скоро… космополит.
Госпожата взе още една салфетка и попи очите си. Милдред взе първата, пусна я във венецианското кошче под масата и забеляза нещо друго там.
Вестник. Днешния!
— Станах много рано и го взех, Милдред, не се сърди.
— Рано ли, госпожо? — Милдред бе станала в шест, взе вана за десет минути, тайното й сапунено удоволствие. Не бе чула нищо. Госпожата бе прикрила бягството си с течаща вода!
— Излязох да видя дърветата. След тези ветрове, които духаха снощи.
— Разбирам, госпожо.
— О, Милдред, всичко е наред. — Топлите й очи премигнаха.
Милдред скръсти ръце върху престилката си.
— Колко рано, госпожо?
— Не помня точно, мила — шест, шест и половина. Сигурно съм си легнала прекалено рано и режимът ми се е объркал.
— Много добре — каза Милдред. — Ще желаете ли нещо друго, госпожо?
— Не, благодаря ти, мила. — Сега ръцете на госпожата пак се разтрепериха. Стискаше здраво завивките. Усмихваше се, но изглеждаше пресилено. Милдред се молеше това да не е нов пристъп на депресия. Погледна към вестника.
— Можеш да го вземеш — каза госпожата. — Ако искаш да го четеш.