Перфектният удар [bg]

72

Дъблин се оказа истинска крепост. И двамата бяха единодушни по този въпрос, въпреки че се намираха там по-малко от двайсет и четири часа. През това време опитаха всичко възможно, за да открият пробив в охраната на периметъра, отцепен за конференцията на Г-8, но без успех.

Намираха се в хотелската стая на Роби, от която се разкриваше гледка към река Лифи. Той стоеше до прозореца с бинокъл в ръце и наблюдаваше хотела, в който се провеждаше срещата на високо равнище. По всичко личеше, че охраната е доста по-многобройна от участниците в нея.

— Какво ще кажеш за делегациите извън Г-8? — попита той, сваляйки бинокъла.

Рийл седеше на един стол до вратата.

— По принцип са изолирани — отвърна тя. — А твоята Ванс е получила грешна информация. Охраната на тези хора също е осигурена от Г-8 без участието на собствените им гардове.

— И те са се съгласили?

— Не са им оставили избор. Или приемат, или си остават у дома.

— Значи, ако има удар, той ще бъде дело на Запада.

— Не е задължително. Какво пречи да е терористична атака, организирана от хора, които нямат нищо общо с конференцията? Може би в момента в Дъблин действа някоя клетка…

— Нещо определено не е наред — поклати глава Роби. — Просто го усещам.

— И аз имам същото чувство.

Той седна на леглото и се обърна да я погледне.

— Значи пропускаме нещо.

— Това е ясно, но какво?

Той се изправи.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Да открия какво сме пропуснали.

Роби излезе от хотела. Петнайсет минути по-късно се озова в района на конференцията. Периметърът на охраната беше гъст и многопластов. Никой не можеше да премине през него без съответната акредитация.

Двама души излязоха от сграда, която се намираше вътре в периметъра. Носеха костюми и чалми. Не взеха служебна кола, нито такси. Просто тръгнаха пеша. Роби стигна до заключението, че са част от някоя делегация извън Г-8.

Огледа ги, докато минаваха покрай него, а след това реши да ги проследи. От това може би щеше да излезе нещо, а може би не. Но така или иначе, в момента той не разполагаше с нищо.

Мъжете влязоха в близкия хотел и се насочиха към бара. Религията им забраняваше алкохола, но мнозина от тях нарушаваха тази забрана, когато напуснеха своята страна. А по света имаше много малко по-добри места за утоляване на жаждата от тези в Дъблин.

Двамата получиха питиетата си и седнаха на една маса до прозореца. Роби си поръча халба бира и седна на съседната. Пъхна миниатюрните слушалки в ушите си, а смартфона остави на масата. Отпи глътка бира и започна да подслушва разговора, поклащайки глава в такт с въображаемата музика.

Мъжете разговаряха тихо на арабски. Нямаха никаква причина да подозират, че някой от местните жители разбира езика им. В деветдесет и девет процента от случаите щяха да са прави. Но не и в този.