Пето авеню [bg]

Но защо му е трябвало да го чупи?

Джак застана до нея и огледа нещата на пода.

— Може би не е сторил нищо — каза той, взе чекмеджето от ръцете й и го пъхна на мястото му. — Може просто да преувеличаваме.

На Даяна й се искаше да се съгласи с него, но не можеше.

— Компютърът не се е счупил сам — възрази тя. — Беше само на няколко месеца.

— Може да преувеличаваме. Може да не го е счупил нарочно. Пък и нищо не пречи да се е повредил сам.

Тя се замисли, но не й се вярваше. Ерик я беше лъгал твърде много, за да приеме, че нещата са по-безобидни, отколкото изглеждат.

— Какво би могъл да спечели от ровенето из папките и в компютъра?

За Даяна заключението беше само едно — Ерик се нуждаеше от пари. Тя каза на Джак за огромните болнични сметки, които трябваше да плати, след като Джордж бе прекратил застраховката му, за спуканите тръби в дома му и как водата е проникнала в апартамента отдолу, унищожавайки безценните картини и мебели на госпожа Олдрич.

— Тя заплашваше да съди Ерик и той беше отчаян — добави Даяна. — Парите му свършваха бързо, знаеше, че определено няма да може да си позволи добър адвокат, а аз не му предложих да го защитавам. Преди да го оставя вчера сутринта, го попитах откъде ще намери нужните му пари, за да покрие дълговете си.

— И той какво отговори?

За момент Даяна изгуби дар слово. Спомни си думите му и ако беше права, последиците от опасенията й бяха смразяващи.

— Спомена, че смята да се обърне към Луис Раян и да се опита да си намери работа.

— Луис Раян ли? — изненада се Джак. — Но Джордж мрази този човек. Селина ми каза, че навремето Раян обвинил Джордж, че е убил жена му.

Даяна не го чу. Цялото й внимание беше насочено към неотдавнашните събития и значението им.

— Всички онези рози — промърмори на себе си.

— За какво говориш?

Даяна отиде при бюрото си. В лявото чекмедже трябваше да се намират папките, които беше приготвила за придобиването на „Уест Текс Инкорпорейтид“ — папки, които Ерик не беше виждал и чел.

Отвори чекмеджето и изпита известно облекчение, когато видя лъскавото черно куфарче на мястото му, точно както го беше оставила. Извади го и го сложи на масата. Джак застана зад нея. Докато отваряше месинговите ключалки, Даяна осъзна, че ако папките са разместени или ако липсват, ще трябва да каже на Джордж, че Ерик може да е продал информацията на Луис Раян или може би на някой друг конкурент и че сделките с „Уест Текс“ и Иран трябва да се отменят.

Отвори куфарчето.

Вътре имаше няколко тъмнозелени папки — и всички те бяха празни. Зашеметена, Даяна се тръшна в стола си.

— Изчезнали са — промълви тя. — Взел ги е.

— Какво е взел? — попита Джак.

— Папките — нетърпеливо каза Даяна. — Папките за придобиването на „Уест Текс“. Папките, които описват цялата ни сделка с Иран. Ерик ги е взел.

Тя рязко затвори куфарчето, посегна към един от телефоните пред нея и набра портиерната. Сърцето й биеше бясно.