Пето авеню [bg]

Когато влязоха, въздухът в апартамента бе напълно неподвижен.

Нямаше суматоха, никакви полицаи не разговаряха по мобилните си телефони, никой не коленичеше до нея и не й казваше, че всичко ще се оправи, докато тя седеше зашеметена и гледаше как изнасят тялото на Ерик от апартамента й.

Вместо това имаше само тишина, от която се чувстваше празна. Докато вървеше след Джак, Даяна непрекъснато си мислеше колко нереално притихнало е всичко. А едва вчера бяха открили Ерик Паркър мъртъв в подножието на витото стълбище.

Джак явно долови безпокойството й.

— Хайде по-бързо да приключваме — предложи той. — Къде е кабинетът ти?

Даяна кимна нагоре, но не направи опит да изкачи стъпалата.

— Искаш ли аз да ида и да взема папките?

Тя се поколеба, но накрая отказа. Нужните папки се намираха в бюрото й, прибрани в черно куфарче от крокодилска кожа. Щеше да й е по-лесно да ги вземе тя, а и освен това знаеше, че Ерик е използвал компютъра й вчера следобед. Още й беше любопитно да види какво е търсил.

— Искам обаче да дойдеш с мен — каза тя.

Когато изкачиха стълбите, Даяна се поколеба само за момент и тръгна към затворената врата на кабинета. Завъртя дръжката и бутна. Вратата се отвори и меко спря в гумената подложка. Пред тях се разкри проста стая, осветена от приглушената светлина на облачното небе.

Даяна тръгна към бюрото и видя големите черни петна в задната част на компютърната кутия. Джак също ги забеляза.

— Май си имала компютърни проблеми — изтъкна той. — Какво според теб е правил Ерик?

— Нямам представа.

Но беше твърдо решена да разбере. Седна зад бюрото и натисна копчето за включване, ала компютърът не тръгна. Даяна видя, че е изключен от контакта. Включи го и машината издаде странен бръмчащ звук, сякаш платките й горяха. Екранът примигна — веднъж, втори път — и образът се сви на точка в средата.

Джак се пресегна над рамото й и издърпа захранващия кабел.

Даяна зяпна екрана.

— Счупил го е — ахна тя. — Защо?

— Можем да изгубим цял ден тук в чудене защо.

Тя се завъртя със стола си и огледа стаята, като все още се опитваше да проумее защо Ерик е използвал компютъра й и после го е счупил. Беше безсмислено. Ерик познаваше отлично всичко в „Редман Интернешънъл“.