Операция „Червена буря“ [bg]

— Как ли са го направили? — питаше се на висок глас Чип.

— Как са го направили, вече няма никакво значение — отговори Толанд. — Трябва да кажем на шефа. — Той се обади набързо по телефона и излезе.

Боб едва не се загуби. „Нимиц“ имаше повече от две хиляди отделения. Адмиралът живееше само в едно от тях, а Толанд беше ходил там само веднъж. Пред вратата стоеше на пост един морски пехотинец. Командирът на самолетоносача, капитан Свенсон, го беше изпреварил.

— Сър, получи се светкавица, че Съветите са нападнали и неутрализирали Исландия. Възможно е да са разположили свои войски на исландска територия.

— Имат ли самолети там? — попита веднага Свенсон.

— Не знаем. Нашите се опитват да пуснат разузнавателна „птичка“, вероятно британска, която да огледа района, но няма да получим информация поне шест часа. Последният приятелски спътник е минал оттам преди два часа, а следващият ще мине оттам след още девет часа.

— Добре, дайте наличната информация — заповяда адмиралът.

Толанд изложи набързо оскъдните данни от телеграмата от Норфолк.

— От това, което ни е известно, планът им е бил доста елементарен, но изглежда е свършил работа.

— Никой не е казвал, че Иван е тъп — изкоментира намръщено Свенсон. — Какви са заповедите ни?

— Засега никакви.

— Колко войници има в Исландия? — поинтересува се адмиралът.

— Нямаме информация за това, сър. Екипажът на P-3 е видял десантните лодки да правят два курса. При сто души на курс, това означава, че там е стоварен най-малко един батальон, а вероятно дори и цял полк. Корабът е бил достатъчно голям, за да пренесе екипировката на цяла бригада, че и отгоре. В книгите на Горков е записано, че този вид кораби са изключително подходящи за десантни операции.

— Твърде много са за една MAU, сър — каза Свенсон. Една амфибийна единица на морската пехота (MAU) се състоеше от един подсилен батальон морски пехотинци.