Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че не ми е дошло времето — изрече Оуен с леко прегракнал глас. — Чудо е, че не умрях веднага и бях достатъчно близо до хоризонталната галерия, за да мога да си пробия път и да изляза.
— А за това има заслуга и вярата ти — каза Никълъс. — Да намериш пътя в лабиринта от тунели, в пълна тъмнина, със счупен крак, е истински подвиг.
— Имах силен мотив.
Никълъс се взря в лицето на другия мъж.
— Защо направи така, че аз да тръгна първи? Имаш семейство и си им нужен далеч повече, отколкото аз на някого.
Оуен плахо се усмихна.
— Знаех, че ако умра, ще отида направо в рая, но сериозно се съмнявах за теб.
За момент Никълъс се почуди дали другият мъж се шегува. Когато установи, че Оуен беше напълно сериозен, графът започна да се смее безпомощно, опрял глава на дъбовата рамка на леглото. Но дори по време на смеха си той знаеше, че е свидетел на изключително силна вяра, която щеше да му въздейства дълбоко през останалата част от живота му. Не можеше да сподели това и се пошегува:
— Ако съществуват адът и раят, в момента щях да се пържа като яйце.
— Така е. — В очите на Оуен проблесна искра. — Сега ще имаш много време да се промениш. Не че си истински порочен човек, но се съмнявам някога сериозно да си се замислял за състоянието на душата си.
— Отново си прав. Клер несъмнено ми влияе в тази насока. — След кратка пауза той добави: — Ще се оженим след седмица. Ти си първият, който научава.
— Мили Боже, нашата Клер графиня — каза Оуен с удоволствие. — Не можеш да направиш по-добър избор — нуждаеш се от жена, която твърдо е стъпила на земята.
Забелязвайки, че другият мъж е изморен, Никълъс се надигна.
— Ако дотогава си се изправил на крака, може би няма да имаш нищо против да съпроводиш Клер до олтара. Мисля, че ще се зарадва, ако го направиш.
— С патерици? — усъмни се Оуен.
— Ще се радваме да дойдеш дори на инвалиден стол. — Когато Никълъс се върна във всекидневната, сякаш камък му беше паднал от сърцето. Бяха пристигнали още хора, затова той и Клер се сбогуваха с Марджед и освободиха място за другите поздравяващи.
Когато се връщаха към Абърдар, Клер каза:
— Ако беше научил снощи, че Оуен е жив, това между нас нямаше да се случи и днес нямаше да повдигнеш въпроса за брак.
Той сви рамене.
— Вероятно така е било предопределено. Свършено е, затова няма какво да умуваме. — Той изви устни. — Както можеш да предположиш, циганите вярват в предопределението на съдбата си.
— Само доколко си… щастлив.
Той я изгледа, чудейки се дали съжалява за възможността да се омъжи за него, но изражението й беше ведро.
— Очевидно Майкъл е взел на сериозно това, което му казах в Лондон. И сега, след като лично видя положението, е взел мерки да подобри условията в мината, затова няма да се наложи да анулира договора.
— Трябва да си призная, че съм впечатлена. Явно, когато запази самообладание и е спокоен, се превръща в разумен мъж — каза Клер. — Вече ще имаш повече време за каменната кариера.
— Искаш ли да прекараш медения си месец в езда около кариерата на Пенрийт? Само двамата, планини, нарциси, романтични нощи под звездите…
Веждите й се надигнаха.
— А когато вали?
— Уютни, но по-малко романтични нощи в странноприемниците в планините.
— Звучи прекрасно. — Тя му отправи такава усмивка, че му се прииска да върже конете и да я издърпа в храстите.
След кратко обмисляне направи точно това.
Следващата седмица беше вихър от събития. Бракосъчетанието не изискваше много приготовления, защото избраха скромна церемония в Абърдар. Но имаше много неща, които трябваше да се направят за семействата на мъжете, загинали в мината. Клер присъства на дузина погребения, придържаше ридаещите жени в прегръдките си и помагаше на вдовиците да обмислят бъдещето си. Когато се пръсна мълвата за женитбата й, някои я поздравяваха с одобрение, други с негодувание, но бракът й беше маловажна новина в сравнение с експлозията. Помисли си с ирония, че тревогите на хората от селото улесниха положението й.
По-проблемно беше отношението на Никълъс към нея. Бе прелестен и внимателен и видимо се наслаждаваше на тялото й. И въпреки това изпитваше чувството, че бяха много по-интимни като любовници, когато бяха противници. Сякаш той компенсираше за пропуснатото с нарастващата им физическа близост, а отстъпваше емоционално. И макар отдръпването му да не разклати вярата й, че постъпва правилно, като се омъжва за него, това я наскърбяваше много. Можеше единствено да се надява, че всекидневието след бракосъчетанието щеше да прекрати сдържаността му.
Пет дена преди сватбената церемония тя се върна късно следобед в Абърдар и Уилямс я посрещна на прага.