Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
Стомахът му се сви и втренченият му поглед се премести върху мината, която едва се забелязваше в далечината. Беше дошъл в Пенрийт с мисия, а заради нещастието в рудника не можа да изпълни това, заради което пристигна. Всяка негова будна минута беше изпълнена с дейности — първо организира спасителните работи, после направи планове за необходимите промени, които трябваше да бъдат изпълнени преди години. Огорчи го фактът, че когато се срещнаха в Лондон, Абърдар му беше казал истината за мината.
Вероятно графът беше прав и за незаконното присвояване на Мадок, макар Майкъл все още да не беше открил доказателства. Цифрите в счетоводните книги изглеждаха правдоподобни, но не бяха съвсем разумни. А в момента нямаше желание да се занимава с това — ако Мадок е бил алчен, той бе виновен, бе му дал възможност да е такъв. И въпреки това младежът бе напълно полезен.
Освен това Майкъл имаше далеч по-важни неща в съзнанието си, трескавата дейност не беше извинение за страхливостта му. Скоро трябваше да разреши ужасната дилема, заради която се беше върнал в Пенрийт. И без значение колко болезнено щеше да се окаже, справедливостта трябваше да възтържествува.
27
Клер стана графиня Абърдар с учудваща лекота. Беше облякла елегантна кремава рокля и носеше букет от пъстри пролетни цветя. Марджед стоеше до нея, а Оуен предаде булката на младоженеца и оказа всякаква подкрепа.
Тя покани и другите членове от църковната й група и всички, които присъстваха, я обсипваха с добри пожелания, а очите им искряха от любопитство. Никълъс излъчваше неустоимия си чар и дори Едит Уикс изглеждаше убеден, че е прогонил дяволите от душата си, щом се е влюбил в добра жена.
Клер изкара церемонията и сватбената гощавка с учудващо спокойствие. Може би, защото вече се чувстваше женена — още когато кръвта й се бе сляла с тази на Никълъс. Дори методистите поглъщаха шампанското, след като Никълъс убедително им обясни, че в него няма повече алкохол, отколкото в обикновената светла бира. И като резултат радостните възгласи долитаха отвсякъде.
Понеже се налагаше да се върне в Лондон, Люсиен замина веднага след сватбената гощавка, която продължи до ранните часове на следобеда. Клер го прегърна искрено, радостна, че е предприел дългото пътуване до Уелс. Допускаше, че причината да дойде беше да покаже, че добрите приятели на Никълъс одобряват брака му, тъй като по-голяма част от висшето общество щеше да го приеме като жалък неравен брак.
След като останалите гости си тръгнаха, пеейки с истински уелски ентусиазъм и с мелодични гласове, Никълъс взе ръката на Клер и весело я задърпа към другия край на къщата.
— Искам да ти покажа нещо. Монтирахме го вчера, докато беше в селото.
След като я въведе в билярдната стая, очите й се разшириха.
— Масата има ново покритие? — Тя плъзна длани върху зелената повърхност и не откри никакви грапавини. — Гладка като покрито със сукно огледало. Може да въведе нова мода.
— За тази цел очаквам да се продаде много от шиста, изобщо да се котира на висока цена. — Той постави ръка в края на масата и я удари силно, без абсолютно нищо да й навреди. — Не допуснах, че е толкова тежка и трябваше да наема десет мъже и едно момче да я пренесат. Повече няма да има неприятни издатини, които да провалят изстрелите ни. Само дърводелецът ще трябва да подсили краката и да постави рамка, за да поддържа тежката плоча от шиста.
— Ще я изпробваме ли с една игра? — захили се тя. — Вероятно ще спечелиш. Понеже изпих две чаши шампанско, дори щеката с кожено покритие няма да ми помогне за точността на ударите.
— Билярдът има двуполов характер — удари, топки, дупки, дори кожени връхчета… — Той й отправи дяволита усмивка. — В съзнанието ми се върти друга, различна от билярда игра.
— Никълъс, едва следобед е! — Полуусмихната и полусериозна, тя отскочи и бързо се отдалечи от другата страна на масата. — Какво ще стане, ако някой влезе?
— Всички слуги празнуват. — Той нетърпеливо се приближи към нея. — А нима беше забравила, че е следобед, когато се връщахме от Пенрийт? И в плевника преди три дни. И…