Неприлично предложение
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприлично предложение». Краткое содержание книги:
Новината изглеждаше прекалено хубава, за да бъде вярна, но доказателството се намираше върху сияещия лик на Тревор. Лицето на Никълъс излъчваше същата радост и тя знаеше, че съобщението щеше да го излекува така, както нищо друго не би могло:
Никълъс развълнувано изрече:
— Уилямс, нареди да приготвят двуколката. Тревор ще ни разкаже всичко, докато пристигнем в селото.
След пет минути те се спускаха към Пенрийт със скорост, която би уплашила Клер, ако кочияшът не беше умелият Никълъс. Сгушен между тях, Тревор обясни:
— Взривът е избухнал, когато татко е бил в една от старите галерии и му е счупил крака. Дълго време бил в несвяст. Когато се върнал в съзнание, си спомнил, че е близо до една от изходните хоризонтални галерии.
Отделяйки за миг поглед от пътя, Никълъс попита:
— Стар отводнителен тунел?
Момчето кимна.
— Трябвало да пробие отвор през срутените отломки, за да достигне до нея. Когато влязъл в хоризонталната галерия, открил, че след експлозията нивото на водата е намаляло, така че имало въздух. Изпълзял навън миналата нощ и тази сутрин го намерил един овчар.
— Чудо — прошепна Клер.
— Това каза и мама.
За известно време всички мълчаха. След малко Никълъс попита:
— Как се справят семействата, сполетени от трагедията?
— Образувани са две дружества — отвърна Клер. — Хората отделят по малко всяка седмица, така че с парите да помогнат на онези, които се нуждаят от тях.
— Толкова много смърт създава напрежение в обществото — каза той. — Мислиш ли, че упоритата уелска гордост ще бъде накърнена, ако предложа своята помощ?
— Сигурна съм, че никой няма да възрази.
Когато стигнаха до къщата на Морис, Никълъс помоли Тревор бавно да разходи наоколо двуколката, за да успокои конете и момчето прие с готовност.
Марджед отвори вратата на малката къща. Следите от сълзи и скръб по лицето и бяха заличени от радостта в усмивката й. Клер се хвърли в прегръдките на приятелката си и те заплакаха от щастие. Когато се успокоиха, всички влязоха вътре, а Марджед настоя да сервира чай и стафидени кифлички.
С нисък глас, така че да не събуди Оуен, Марджед повтори това, което Тревор им беше разказал.
— И има още добри новини — добави тя. — Още двама мъже са открити живи във въздушни кухини. — Тя назова имената — Клер беше учила децата на двамата миньори.
Марджед продължи:
— Казват, че ще има промени в мината. Очевидно лорд Майкъл Кениън не е доволен от това, което е видял там, и лично се е заел с управлението.
Погледът на Никълъс се изостри.
— Как реагира Мадок?
Марджед се усмихна с огромно задоволство.
— Негово благородие не е изрекъл нито една дума срещу управителя пред други хора, но това не може да скрие факта, че за всички дела Мадок е като надзирател, само изпълнява нарежданията на собственика. Говорят, че е вбесен, но едва ли се оплаква, иначе ще загуби огромната си заплата и къщата си.
След като преглътна парче от стафидената кифличка, добави:
— Негово благородие е наредил на мъжете да подсилят подпорите в галериите, които не са се срутили. Говорят също, че е поръчал нова парна помпа и метална клетка за вдигане, така че мъжете няма да слизат и влизат като гроздове с онова ужасно въже.
— Благодаря на Господ! — пламенно изрече Клер. — Може би всичко, което е необходимо, ще бъде направено. С повече късмет такова нещастие няма отново да сполети мината.
— Изглежда, Мадок започва от същата позиция, както преди четири години — съгласи се Никълъс. Извръщайки поглед към домакинята, той попита: — Марджед, ако Оуен се е събудил, може ли да разговарям с него?
— Ще проверя. — Тя отиде при съпруга си, после се върна и каза: — Събудил се е и би искал да ви види.
— Предполагам, че ще му дойде много да разговаря и с мен — изрече Клер. — Марджед, ще се помолиш ли заедно с мен?
Марджед вирна любопитно глава.
— Никога не съм си мислила, че приличаш на баща си, но в момента изглеждаш точно като него. Благодаря ти, че ми напомни, време е за молитва. След като докараха Оуен, всичко тук беше в пълен безпорядък.
Когато двете коленичиха, Никълъс стана. Оуен и Марджед споделяха мъничка спалня в предната част на къщата, малко по-голяма от двойното легло, което запълваше почти цялото пространство. Оуен беше блед, левият му крак бе пристегнат с шина, но изражението му беше спокойно. Без да продума нито дума, той вдигна ръка.
Никълъс силно я стисна и коленичи до леглото.
— Благодаря на Бога, че си добре — напрегнато каза той. — Трудно е да се повярва, че може да се оцелее след такъв взрив, а след това три дни да стоиш затрупан под земята.