Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Знаеше, че ако ударът на Гарвана бе попаднал на пръст по-долу, щеше да е мъртъв. Раната щеше да разкъса сухожилия или дори да отсече ръката изцяло, а загубата на кръв щеше да го обрече на гибел. Сега повърхностният удар мокреше ризата му по рамото, но той щеше да оживее, стига да успееше бързо да приключи с този бой.
Подкара коня си в полукръг, за да задържи Гарвана вдясно от себе си и да не излага повече на риск ранената вече ръка. Гарвана понечи да налети с коня си в животното на Тал, с надеждата да събори ездача му. Озова се точно до Тал и едва сега младежът можа да го види толкова отблизо, откакто бе опустошил село Кулаам.
Грижливо подрязаната тогава брада сега беше рошава и неподдържана, скулестото лице на мъжа беше измършавяло и уморено. Кожата на Гарвана бе посивяла, а тъмните му хлътнали очи бяха обкръжени с червено, с тъмночерни кръгове отдолу.
Но на лицето му се четеше желязна воля, която подсказа на Тал, че Гарвана е може би най-опасният човек, когото е срещал. Човек не можеше да се издигне до водач на такава банда убийци, без да притежава силна воля. И Тал разбра, че трябва да отвърне на тази воля със своята. Вече не беше важно дали ще остане жив: Гарвана трябваше да умре. Трябваше да бъде наказан за злото, което бе причинил на народа му.
Кръжаха един срещу друг и си разменяха удари, стомана кънтеше в стоманата, но никой от двамата не печелеше предимство. Гарвана беше по-ловък в движението на коня но в близък обхват Тал бе по-добрият дуелист.
Още дълго яздиха така един около друг, разменяха удари и парирания, но никой от двамата не взимаше надмощие. Гарвана на три пъти се опита да го атакува, но и двата коня бяха на ръба на изтощението и третия път Гарвана отстъпи с драскотина по скулата. Кръвта потече по лицето му и този път Тал забеляза нещо ново: решимостта, изписана на лицето на Гарвана, бе изчезнала! Изведнъж се бе превърнал в човек, уплашен, че ще умре.
Тал нападна. Извика с цяло гърло, надигна се на стремената си и посече надолу с всичка сила. Годините конен бой на врага му си казаха своето и го спасиха: това, което Тал не очакваше, бе, че вместо да свърне встрани с вдигната сабя, за да поеме удара му, Гарвана се наведе напред и увисна на лявата си ръка от седлото, за да посече десния му крак.
Острието на Гарвана се вряза дълбоко в прасеца на Тал и повлечен от инерцията от замаха надолу, той полетя с главата напред от коня.
Сблъсъкът със земята го зашемети. Изпадналият му в паника кон побягна и го остави сам и незащитен. Наемническият капитан обърна коня си и го подкара за нова атака, с намерението да го стъпче.
Младежът се превъртя, като едва избягна конските копита, и сабята на Гарвана профуча само на половин педя над него: наемническият капитан не се беше навел достатъчно, за да нанесе смъртоносния удар.
Тал успя да се изправи, отпусна тежестта си на здравия си ляв крак и отново бе готов за бой. Но вместо очакваната атака видя как Гарвана обърна на юг.
На убиеца му беше дошло до гуша и бягаше, изтощеният му кон едва успяваше да тича. Тал извика коня си, но той не реагира. Тал не можеше да докуцука до коня с ранения си крак. А трябваше да превърже раните си, иначе щеше да припадне от загуба на кръв. Бездруго вече беше замаян от падането от седлото.
Отчаяние се надигна в душата му и го заля, но изведнъж той зърна лъка и колчана си само на няколко крачки встрани. Изкуцука до тях и вдигна лъка. Извади стрела от колчана, намести я на тетивата и опъна лъка. Прецени вятъра и разстоянието и пусна стрелата.
Знаеше, че ще има само този единствен изстрел.
Гарвана така и не чу стрелата. Препускаше леко приведен над врата на животното.
Стрелата се заби в гърба му, точно между плешките, и прониза кожената му броня.
Тал видя как Гарвана се отпусна и падна от коня. Падането бе толкова меко, че нямаше нужда да ходи до тялото, за да се увери, че Гарвана най-сетне е мъртъв.
Краката му поддадоха и той падна, все едно цялата му воля и сила се бяха изцедили. Конят му безгрижно хрупаше трева на стотина разтега встрани. След минута щеше да се опита да се добере до него. Първо обаче трябваше да си почине — съвсем малко. Просто да полежи и да си поеме дъх. След това щеше да се оправи с крака и рамото.
Последната му мисъл, преди да изпадне в несвяст, беше за най-добрия изстрел в живота му.
Събуди го миризмата на храна и кафе. Лежеше под одеяла до някакъв фургон. Някой бе превързал рамото и крака му. Беше нощ.
— Кафе?
Тал извърна глава и видя Джон Крийд. Още неколцина мъже от отряда му седяха около по-голям огън на няколко разтега встрани.
Тал се надигна и опря гръб на колелото на фургона.